Почти всички японски поетични антологии след Манйошю са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията Сто стихотворения от сто поети. Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживара но Тейка, известен и като Фудживара но Садаие (1162–1241). Именно за нея става дума тук.
Тя се отличава от каноничните (императорските) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на ХІІІ в.