Аз съм момчето, което ти пее на пустите брегове.
Аз съм мъжът, който - разгърден - насреща ти тича.
Тичам ти вече хилядолетия, мила, пея ти с ветрове.
Пея ти с облаците, с птица, която небето разсича.
Влача ти изгревите - непосилни са ми като горно ре.
Мъкна ти залези - такива има единствено на Карибите.
Няма простори и синеви, из които злодей да ме спре.
Пея ти песен от Бога - и да си ида, аз зная добре –
и в отвъдния свят ще те пея с безмълвията на рибите.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет