Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мога да си харесам един от разказите, да ви кажа кои са главните герои и какво се случва в общи линии. Но дали мога да предам адекватно емоциите, чувствата, които буквално се забиваха в ума и сърцето ми, докато четях „Речно куче“, „Заминаване“ или „Кожа“? Съмнявам се... даже съм сигурна, че не бих могла.

Всеки един от десетте разказа разкрива пред читателя една човешка съдба.

Дали описаното може да се случи само в Америка?

Не.

Може да се случи на всеки континент,  във всяка държава.

Кога и как човекът може да изгуби част от себе си?

Кои са тъмните страни на хората и доколко могат да се скрият?

Тъжни са историите, разказани от Андрю Потър, не са изпълнени със сълзи, няма обвинения, няма въпроси. И въпреки това са истински, покъртителни, жегващи. Без излишни думи, без натруфени фрази, без притчи, без изведени наготово поуки. Изречение след изречение се приближаваш до края. Надникваш в бездната. И отсъпваш назад. Дали ще се засилиш за скок или ще се обърнеш и ще продължиш по другия път – пътят нагоре. Изборът е Твой.

...Пътуване през душата. Не американската, човешката...

Заглавието на книгата с разкази - „Теория за материята и светлината” на Андрю Портър у мен предизвикваше очакването за твърде претенциозно четиво – от онези, които впечатляват с красив, но не лесносмилаем стил.

Точно обратното – стилът на младия американски автор е така пленително прям, откровен, простичък, а историите му носят чувство за топлина, човечност, разбиране..

Героите му са предимно млади хора - деца, тийнейджъри, студенти, които в процеса на формирането си като личности са изправени пред нелеки избори и трудни за преглъщане факти.

Веднъж това е раздвоеността на младата студентка по физика между стеснителния професор, в който остава влюбена завинаги и приятеля й, с който от първия момент усеща, че би могла да остарее щастливо.

Друг път е усилието на един тринайсетгодишен тийнейджър да приеме разкритието, че майка му е влюбена в жена, без да се срамува и без да я отблъсква.

Трети път е сблъсъкът на едно момче с реалността, когато постепенно спира да вярва в баща си, спира да отрича провалите му и трябва да приеме нервния му срив и настаняването му в болница.

Разочаровани, предавани, неудовлетворени - каквото и да им се случва, обаче, Портъровите герои някак по човешки успяват да се справят, да приемат, да разберат другия и това е, което прави разказите така приятни за четене – защото всеки лесно може да се съизмери и открие в техните постъпки и реакции.