От 1970 г. насам ръководя терапевтичен център в Съфолк, Великобритания. Голяма част от хората, на които помагам, страдат от животозастрашаващи заболявания и много често са изпратени при мен от своя лекуващ лекар.
Като терапевт аз съм убеден, че позитивното отношение може да подпомогне доброто здраве. Такъв подход обаче може да се окаже нелека задача, ако се сблъскате с хронично заболяване или инвалидност. Подобно заболяване става причина за емоционални реакции на гняв, вина, тъга и най-вече на страх, които водят до допълнителен стрес и страдание при много от моите пациенти и могат да влошат физическите им показатели. Понякога откривам, че пациентите се срамуват от чувствата си или не знаят как да ги изразят и да се справят с тях.
Когато негативните чувства станат непреодолими, се появява депресията. Може би ще бъдете изненадани да научите, че депресията е механизъм за справяне, който хората са развили като отговор на множество стресиращи житейски ситуации, включително на хронични заболявания.
Около 15% от населението има някакво хронично заболяване. Западната медицина, с всичките си постижения, се фокусира върху физическото лечение на проблема, забравяйки, че изцелението всъщност е по-важно. Така например много пациентки с рак на гърдата биват подложени на мастектомия, но продължават да страдат вътре в себе си.
Аз вярвам, че всеки човек има способността да лекува. Точно като при свиренето на пиано, всеки може да се научи да го прави, но някои просто притежават по-голяма дарба. Това не означава, че с практиката вие не можете да развиете терапевтичните си способности. Хората дори се развиват много повече, отколкото го осъзнават.
Понякога способността да помагаме може да се прояви под формата на мила дума или постъпка – точно когато нуждаещият се е най-възприемчив към това. Понякога това означава просто да бъдем до някого, който има нужда. Терапията е грижа, отношение, любов и желание да помагаш на другите. Тя е най-обикновеното нещо на света. Винаги съм твърдял, че човек не се нуждае от научна степен по медицина или от обширни познания по анатомия, за да стане добър лечител. Най-добрата терапия е тази, която комбинира физическото и психологическото лечение.
Нещо повече: колкото по-рано започне терапията, толкова по-големи са ползите от нея. Засега обаче по-малко от 10% от хронично болните пациенти получават каквато и да е психологическа помощ.