Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

            „Върви накъдето те води сърцето“

Олга е старица на преклонна възраст, която живее в дома си в Италия. След смъртта на дъщеря й в автомобилна катастрофа, тя отглежда детенцето й. Четири-пет годишното момиченце пораства и намира своя път.

Минали са два месеца откакто внучка й заминава за Америка и единственото, което има от нея като вест е картичка, в която тя й съобщава, че е още жива. Усещайки приближаващият край и тежестта на годините, Олга решава да напише писмо – дневник. В него тя ще сподели това, което не е могла, ще си спомня красиви, щастливи и тъжни мигове, ще предаде своя екзистенциален опит и мъдрост.

Повествованието, с което ще се сблъска читателя, е богато наситено. То разсъждава по въпроси както от бита, така и от философските дълбини, които неизменно са заложени в човешкият живот.

            „Луизито. Една любовна история“

Кой е Луизито? - Едно папагалче от редкия вид синьочела амазона. Такива папагали се срещат в горите на Южна Америка. А как Луизито се озовава в контейнер за смет в Италия – не се знае. Важното е, че попада в добри ръце.

Анселма живее сама. Нейните деца са вече пораснали, създали са си семейства и живеят в други градове. За да не се безпокоят за здравето й, те искат да я настанят в приют, където по всяко време ще бъде „обгрижвана“.

 Да, но пенсионерката смята, че това е ужасно, че такъв живот не иска да живее и упорито си се грижи сама за себе си. Един ден, когато минава покрай контейнера за смет, преди да се прибере, намира шарено папагалче. Животът и се променя. Става цветен и изпълнен с щастие и любов. За съжаление не всички са съпричастни към радостите на старицата. Особено груб и агресивен е нейният съсед.

Тази книга е като онези семейни филми, в които има по малко от всичко, но винаги присъстват типажите на доброто и злото, и разбира се след преодоляване на какво ли не следва един напълно заслужен и изстрадан happy end.

 * * *

В последните години освен симпатии към френска проза, развих такива и към италианската. Тяхна почва бяха романите на Алесандро Барико, продължих с Доменико Лиото, Примо Леви. Нареждам до тях и Сузана Тамаро. Тя наистина има талант да пише. Сред толкова графомани в днешно време да откриеш „човека с дарба“ си е до някъде късмет! 

Две книги различни на пръв поглед, с една тема - житейският компромис. По един буквално педагогически начин, спокойно и последователно, изговорени като в моноспектакъл, са тези истории.

Майка, която изповядва  изневяра пред собствената си дъщеря и старица, която запълва липсата на човешко присъствие с един папагал. Инстинктите и тяхното превъзходство над навиците.

Текст, с който може си поговорите.

Все някой някого ще послуша.

Защото това са уроци за цял живот.