Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

За репресивните органи и методи на действие на комунистическия режим в Русия е изписано наистина много. И все пак книгата на английския автор Рупърт Бътлър заслужава внимание. Интересен е начинът по който, той извежда връзката между средновековните методи и практики, датиращи от времето на Иван Грозни с тези на болшевишките му последователи от 20 век.

Това, че бруталният терор както върху отделната личност, така и върху цялото общество, е нещо естествено заложено в руската  държавно-творческа дейност, се доказва и от управлението на „проевропейския“ Петър Велики. А след упражненията по терор върху собствения народ, „износът“ на революционни практики след Втората световна война  не подминава и народите от Източна и Централна Европа.

Всеки е чувал за Сталиновите репресии през 30-те години на XX век и за неговата система от лагери, обединени в легендарния ГУЛаг, но едва ли осъзнаваме,  че всъщност Сталин не е нито първия, нито последния, който използва държавния апарат за репресии срещу недоволните и непокорните. Голямото преимущество на изследването пред нас е именно това, че дава един цялостен поглед върху насилствената политика на Русия (след 1922г. СССР) от самото зараждане на комунистическата държава до неиния крах. Независимо кой е на власт, руското общество винаги е подлагано на една или друга форма на насилие, за да бъде “послушно”. Въпреки дългите години на натиск и насилие все пак системата се срива, защото никое общество неможе безкрайно да бъде репресирано - човешкият дух винаги е по-силен от всяка една форма на принуда!