Прочетох следното за тази книга http://e-vestnik.bg/12459 и чак после си я купих. Наистина си заслужава.
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 316 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 356 грама |
| Размери | 23x16 |
| ISBN | 9789542809395 |
| Баркод | 9789542809395 |
| Категории | Икономика, Книги |
КАК НЕ ТРЯБВА ДА ПРОГНОЗИРАМЕ КРИЗИТЕ
През май 1930 година президентът Хърбърт Хувър уверено декларира „Ние преживяваме една от онези големи икономически бури, които периодично носят трудности и страдания на хората... Убеден съм, че вече преминахме най-лошото и с общи усилия бързо ще се възстановим. Няма нито един значим банков или индустриален фалит. Опасността е зад нас." Също през май, но седемдесет и осем години по-късно, финансовият секретар Хенри Полсън уверено заяви „Най-лошото е зад нас" и добави след седмица „По-близо сме до края на пазарните безредици, отколкото до началото."
Както Хувър, така и Полсън допуснаха класическата грешка на хора, жертва на финансов ураган. Те объркаха окото на бурята е края на кризата. Те едва ли са единствените мъдри мъже, които направиха подобни изказвания в средата на срива. По време на всяка криза има шепа оптимисти, които в един момент заявяват, че най-лошото е отминало. Интересно е, че този оптимизъм обикновено е искрен. Той не е опит за успокояване на пазарите, а отразява истинското вярване, че бурята е отминала.
За съжаление финансовите кризи са на приливи и отливи; рядко се случва да ударят еднократно и да утихнат. Наподобяват урагани, които набират скорост, отслабват за малко, след което събират още по-голяма разрушителна сила. Това е доказателство, че опасностите преди всяка голяма криза проникват навсякъде. Те не се лекуват от фалита или спасението на една банка или дори експлозията на цял финансов сектор.
Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към New York University. Притежава богат политически опит от службата си във федералното правителство. От 1998 г. до 2000 г. работи в Белия дом и Министерството на финансите на САЩ. Той е основател и президент на финансово-икономическата изследователска фирма Roubini Global Economics, редовно участва и представя възгледите си на Световния икономически форум в Давос. Съветник е на много централни банки по света.
Стивън Мим пише по икономически и исторически въпроси в The New York Times Magazine, The Boston Globe и други издания. Печелил е различни стипендии, а в периода 2003-2004 г. е стипендиант Newcomen Postdoctoral Fellow по история на бизнеса в Университета в Харвард. В момента е доцент по история на политиката, културата и икономиката на САЩ в Университета на Джорджия.
Прочетох следното за тази книга http://e-vestnik.bg/12459 и чак после си я купих. Наистина си заслужава.
Заинтригува ме, ще си я купя. Някой би ли пепоръчал друго заглавие по темата?
Добра книга, скоро не бях чел нещо подобно. Доста неща припомня, от случилото се преди няколко години, само дето не сме обърнали внимание и не сме анализирали случващото се... Бих прочел и друго от Рубини...
Случайно попаднах на тази книга, представени са интересни постановки, но има и неща, с които не съм съгласен...
Много интересна книга, заслужава си... Само дето още дълго ще сме в криза...
КАК НЕ ТРЯБВА ДА ПРОГНОЗИРАМЕ КРИЗИТЕ
През май 1930 година президентът Хърбърт Хувър уверено декларира „Ние преживяваме една от онези големи икономически бури, които периодично носят трудности и страдания на хората... Убеден съм, че вече преминахме най-лошото и с общи усилия бързо ще се възстановим. Няма нито един значим банков или индустриален фалит. Опасността е зад нас.“ Също през май, но седемдесет и осем години по-късно, финансовият секретар Хенри Полсън уверено заяви „Най-лошото е зад нас“ и добави след седмица „По-близо сме до края на пазарните безредици, отколкото до началото.“
Както Хувър, така и Полсън допуснаха класическата грешка на хора, жертва на финансов ураган. Те объркаха окото на бурята с края на кризата. Те едва ли са единствените мъдри мъже, които направиха подобни изказвания в средата на срива. По време на всяка криза има шепа оптимисти, които в един момент заявяват, че най-лошото е отминало. Интересно е, че този оптимизъм обикновено е искрен. Той не е опит за успокояване на пазарите, а отразява истинското вярване, че бурята е отминала.
За съжаление финансовите кризи са на приливи и отливи; рядко се случва да ударят еднократно и да утихнат. Наподобяват урагани, които набират скорост, отслабват за малко, след което събират още по-голяма разрушителна сила. Това е доказателство, че опасностите преди всяка голяма криза проникват навсякъде. Те не се лекуват от фалита или спасението на една банка или дори експлозията на цял финансов сектор.
Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към New York University. Притежава богат политически опит от службата си във Федералното правителство. От 1998 г. до 2000 г. работи в Белия дом и Министерството на финансите на САЩ. Той е основател и президент на финансово-икономическата изследователска фирма на Roubini Global Economics, редовно участва и представя възгледите си на Световния икономически форум в Давос. Съветник е на много централни банки по света.
Стивън Мим пише по икономически и исторически въпроси в The New York Times Magazine, The Boston Globe и други издания. Печелил е различни стипендии, а в периода 2003–2004 г. е стипендиант Newcomen Postdoctoral Fellow по история на бизнеса в Университета в Харвард. В момента е доцент по история на политиката, културата и икономиката на САЩ в Университета на Джорджия.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]