| Издател | Ерго |
| Брой страници | 510 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 612 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789548689106 |
| Баркод | 9789548689106 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Пътуване на юг” е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, се преплитат текстове, присъщи на различни литературни жанрове, дори цял един роман, чиито букви са от огъната тел. Демони и роботи участват в историите наред с хората, светещи червеи пишат на морското дъно загадъчен текст, на сцената се играе балет по идея на Кантовата „Критика на чистия разум”. Кабалата е сюжетна нишка в комикс, таоизмът – в научнофантастичен филм. Иронизират се трилъри и екшъни, идеите на ренесансов философ и пликче гумени бонбони са еднакво важен ключ за разгадаването на криминален случай и на собственото Аз. И във всички истории като главно действащо лице присъства Градът със своите улици, аромати, фасади и кафенета, с диханието си.
Най-краткото определение за романа е Ода за творчеството. Художествената творба никога не свършва, тя пуска нови клонки, филизи и разклонения, дори преминава в други жанрове на изкуството. Главните протагонисти пътуват на Юг, пътуват към себе си, а пътят им чертае върху картата на цяла Европа огромен йероглиф, който крие тайните им, непознати за самите тях имена.
Маргарита Кюркчиева
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книгата на този чешки мулти-дисциплинарен творец със словото е показателна за едно основно движение сред Източно-европейските писатели – литература заради самата литература, или писане заради самото писане.
По този начин и самото произведение е едно преживяване, чийто непроменлив характер би могъл да се нарече – четене заради самото четене.
От друга страна, нишката на словото не среща никакви препятсвия при преминаването от един вид текст към друг, като постоянно помества нов разказ в наскоро започнат... и така сякаш прераства в един потоп от възможни истории, които би трябвало просто да се изливат без да се стремят да изпълнят това, което авторът нарича „празнина”.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша