от Р. Владова / дата: 03 авг 2016

Хора, зверски тъпа книга!

от Даниел Кожаров / дата: 14 авг 2015

По повод мнението на Досьо: Не бива да поставяте хората от една катедра под един знаменател. Сред 9 души състав на тази катедра 2 от преподавателките са обвинени в плагиатство. Дано тази книга да не е сред тези "творчески постижения".

от Боян / дата: 15 мар 2015

Това е най-старомодното и неадекватно на съвременната лингвистика творение. Нямам думи! Би следвало авторката да се покрие някъде от срам. Всички в лингвистичната общност оценяват книгата и авторката й на изключително ниско ниво като научно качество, стига да знаят изобщо за съществуването им.

от Досьо / дата: 08 мар 2015

Да, чувал съм за тази жена. Тя е от т.нар. катедра на плагиаторките в СУ.

от Величко / дата: 27 сеп 2014

Прочетох всички коментари. Успях да прочета дори изтритите и напълно потвърждавам, че в научната общност тази книга е смятана за недоразумение от всички. Този "труд" няма нито едно цитиране. Авторката не е призната за учен, за езиковед, а като преподавател е известна с обичайната си практика да не вилза в час и да продава незаконно в кабинета си своите учебници. Резилът е пълен и напъните на въпросната авторка да пише учебници предизвикват снизходителни усмивки.

от джери / дата: 20 сеп 2014

Коментарът е изтрит от администратор.

от проф. Кирил Янев, Варненски свободен университет / дата: 11 авг 2014

Твърдението, че в настоящата монография "за първи път у нас се очертава профилът на синтактичната интерференция между две сродни езикови системи, каквито са българската и руската" е напълно невярно. Всеки специалист езиковед познава монографията на Кирил Бабов, посветена на проблемите на интерференцията и трансфера между двата близкородствени езика. Книгата на Елена Хаджиева предлага елементаризиран езиков анализ, който би бил срам за всеки уважаващ себе си езиковед. Този анализ е неадекватен дори за учен от 19. век.

от Катаржина Пиясевич (Полша) / дата: 07 авг 2014

Коментарът е изтрит от администратор.

от Христо Петров (Русенски университет "Ангел Кънчев") / дата: 26 юли 2014

Монографията е уж 120 страници, но всъщност една трета са преснетите студентски текстове като приложение. А кегелът и разредката са като за книжка за деца. Реалният текст е 40 страници, а теоретичният обзор представлява куп несвързани изречения.

Кои са рецензентите на това творение? От какви ли хора се е състоял факултетският съвет, допуснал това безобразие?