Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Помните ли Елочка Шчукина от „Дванайсетта стола“на Илф и Петров? За която авторите казват, че ако речникът на Уилям Шекспир съдържа около дванайсет хиляди думи, речникът  на негър от племето мумбо-юмбо триста, то Елочка прекрасно и лесно се оправя с трийсет.

А необичайният съветски отговор на „Междузвездни войни“ -  „Кин-дза-дза“, в който героите на филма чудесно се справяха и с две?

Историите на Афоня, Мимино, Серьожа...И песните на Буба Кикабидзе в „Не тъгувай“.

Всички те са незабравими герои на позабравения пътник без билет Георгий Данелия - грузинецът, създал едни от най-смешните и тъжни руски филми във времена на абсурдна цензура, когато и най-малката грешка е коствала на мнозина и кариерата им и живота.

Биография?

НЕ!

Или Данелия така твърди, когато описва личния си живот в скромните пет реда от иначе сериозното повествование.

Историите, разказани в книгата, изключително забавни, по... “социалистически свежи“, разказани с толкова топлота и настроение, на моменти звучат едва ли не абсурдно.

И все пак мястото на действието е Великата Съветска Страна, а там, както всички знаем, това което за руснаците е ежедневие, за останалите си е нещо, като“нищо друго на света“. Там водката е по ценна и от въздуха, а, където има водка, там задължително има и история.

А колко водка има в историите на Данелия, просто не е истина.

До един момент.

След смъртта на сина му (това в книгата не се споменава), едно от нещата, които Гия отказва, е пиенето. А когато няма алкохол, няма и разказ.

Защото, както казва Саша Адабашян “точката се слага там, където се отказва пиенето.След този момент човек трудно би си спомнил някакви интересни неща.“

Историите, разказани ни от един пътник без билет, са не само интересни.

Те са удивителни!

Една безумно смешна книга за живота в СССР през погледа на известния режисьор. Иронията и сатирата ни показват съветската действителност по различен начин, който не бихме подозирали, че е възможен през този “тъмен”период от историята на Русия.

Всичко е толкова смешно, че в моменти забравяме, че четем спомените на Данелия, а все едно четем истории от Илф и Петров. Тази книга за пореден път доказва максимата, че това, което ни предлага действителният живот е много по-интересно от това, което може да “роди”и най-оригиналното човешко въображение.