Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Отдавна е известно, че да живееш на кръстопът има своите предимства, но и своите недостатъци. Докато предимствата са възможността за повече контакти, развитие на търговията и занаятите, то доброто разположение винаги е привличало различни “чужди” елементи, които също са искали да се докоснат до благата на региона. Да не забравяме, че и ние българите сме такива “чужди” елементи за Балканите, но благодарение на ината си и пословичната си възможност да оцеляваме, сме добили правото да се приемаме за “законни” собственици на земята си  и да приемаме всички други за натрапници.

Благодарение на езиковите следи Тодор Балкански успява да ни представи пълната история на един народ - натрапник по нашите земи – черкезите.

Племе, дошло не по своя воля при нас, и останало чуждо за българите за краткото време на пребиваване сред тях. Все пак даже тези 30-40 години са успели да оставят следи в езиковото наследство на дедите ни, в топонимията, в спомените за страшните черкези в преданията  и песните ни.

Изследването е ценно не само с това, че ни представя един практически непознат народ, но и с това, че ни дава отговор на въпроса - защо сме успели да оцелеем толкова дълго на това сложно за обитание място като Балканите, но и ни помага да разберем защо сме толкова толеранттни към Другия.