от Ива / дата: 14 сеп 2011

Най-сетне на български език се появи изключително интересна и умна книга за постмодернизма. Галя Симеонова-Конах е изследвала философския, социалния и литературен процес на формиране на постмодерното, преобръщането на изкуството на ХХ век в неговата сложност, многоречието на идеи и теории за литературата и обществото. Най-кратко може да се каже, че това е една ерудитска книга, написана много задълбочено с невероятен литературен вкус и познание, но четивно, ясно, въпреки сложната материя: Историята на Замъка и страноприемницата, Стъклените игри и сънят на растенията, Праисторията на българския постмодернизъм, "стихийният български постмодернизъм", постмодерната "пишеща машина", Портретът на писателя като травмиран човек, метаморфозите на женското писане...Освен, че разисква чисто литературни въпроси, книгата представя нови виждания за редица български автори от миналото и 90-те години, показва от гледна точка на социологията на литературата драмата на съвременния неолиберализъм, на постиндустриалното общество, културата на хедонизма и егоизма, разпада на идентификациите, съперничеството на "плъховете" за позиция и успех... От авангардните провокации на Дюшан, през Чавдар Мутафов, Доналд Бартелм, Джон Барт, Витолд Гомбрович, Йордан Радичков и др. до българските автори на 90-те години, проблемите са анализирани в западноевропейски и славянски контекст. Има също така интересни наблюдения за киното и изобразителното изкуство. Книгата е на суперевропейско ниво, българската култура и литература са показани като част от един общ процес на развитието на европейската цивилизация, без някакви комплекси.

от мария / дата: 14 сеп 2011

Всеки, който иска да научи и е любопитен да разбере повече за българската, полската/славянската и западната литература, култура и общество от съвременната епоха, да прочете Постмодернизмът. Българският случай на Галя Конах. Книгата е истинско интелектуално удоволствие за познавачите и мислещите хора. Чела съм и други нейни книги, изследвания на полски език, също са много добри, авторитетни, въобще европейски учен. Така и пише, умно, задълбочено, а същевременно много интересно, достъпно, с новаторски анализи, с примери от световната литература и изкуство. Показва мястото на българските писатели сред тях, без следа от комплексарщината и нихилизма, характерни за някои български "постмодерни" автори.