Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

От древни времена до приемането на християнството, сред българите на почит е бил вълкът. Той е бил тотемно животно, а устройството на вълчата глутница е било модел за структуриране на групи от войни и ловци. Свещени са били и питомните братя на вълците – кучетата. Мирният живот на древните българи е минавал в грижа за стадата и лов. Логично пръв помощник в тези му дейности са били неговите кучета. За тяхното отглеждане и подобряване качествата на породите са полагани специални грижи. За съжаление до нас не са достигнали почти никакви сведения за кучетата на древните българи.

              В тази книга, авторът Трайчо Кънчев, въз основа на предания, легенди и различни породи кучета, които и до ден днешен се отглеждат в азиатските степи, прави опит да ни представи какви са били кучетата на древните българи. Не на последно място трябва да се има предвид, че кучетата са били свещени животни. Те са пренасяни в жертва и по тяхните вътрешности се е гадаело бъдещето. Именно това дава възможност сведения за тях да откриваме в различни предания и легенди, достигнали до нас. Самото име, което авторът използва „вълкашини“ е прието от самия него, именно въз основа на една древна легенда.