| Издател | Делакорт |
| Брой страници | 368 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 466 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789546900265 |
| Баркод | 9789546900265 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Снегът ни погребва живи. Първо се бориш с голи ръце. Пълниш шепите си със сняг и го хвърляш нагоре, запращайки го там, откъдето е дошъл. После с лопата. Една лопата на двайсет войника. Само една за четиресет ръце! И може би една кирка, разбита от блъскане. Риеш! Копаеш! Вали сняг. Докато не те затрупа. Вали дъжд, докато не те удави. Духа вятър, докато не отскубне краката ти от земята и не те отвее. Ако се вслушаш, ще чуеш как светът ти казва: Сине човешки, махай се оттук! Но ти упорстваш. Живееш. Има земно притегляне. Няма къде да отидеш. Нямаш друг избор, освен да живееш на тази земя, която постоянно се опитва да те прогони, и която се тресе и разтваря, за да те погълне. Марс е твърде далече! Човешкият живот на земята е едно родео. Урагани, лавини, наводнения, земетресения. Бориш се с лопата в ръце. Крещиш "Тук е моят дом!". Мамка му! Тук не е дом! Това тук не е нищо! Земята не е пашкула на човека. Тук не е нашето гнездо. Приковани сме към земята от гравитацията. Кой знае откъде сме били прогонени? От Рая ли? Не мисля! Ни най-малко!
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Една от най-добрите книги, които съм чел тази година. Безспорно, наличието на такъв, сравнително млад писател толкова близко до нас е голяма изненада за мен.
На повърхността, това е една творба, чието действие започва като безкрайна ода за войнишкия живот в съвременна (20-ти век) Турция. Постепенно се очертават линиите на един своеобразен Апокалипсис за човешката душа и нейните химери. Лична, народна или просто фиксирана в рамките на това произведение, душата минава през един вид съд. Читателят трябва да прецени кои и какво са обинителят, съдебните заседатели и има ли или не престъпление.
Що се отнася до самия автор, според мен, той може би претендира да познава една конкретна или изобщо душата на мъжа.
На ход са тези, които търсят сериозна литература.
Чавдар Димитров, Хеликон Витоша