Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Всяка книга има свой личен живот след прочитането й. Тази ще пребъде във времето, ще отеква дълго и ще ми носи онази скъпоценна надежда, която ме събира и ме прави цялостна. Във „Внучката на господин Лин“ няма калиграфски нотопис, но въпреки това усетих специфичната мелодика. Задушевната ритмика ме пренесе в света на един възрастен бежанец, чийто свят се състои от шепа тинеста почва, избеляла фотография, куфар, крехко създание и спомени - колкото болезнени, толкова и успокояващи. Не е останал ни един жив човек, който да помни името на господин Лин, но той все още е в състояние да се връща в миналото и да попива от лекотата на движенията на починалата си съпруга, за да обгрижва по същия начин своя Божи дар – внучката си Санг Диу.

Безсмислено е да преразказвам вкратце книга, която се състои от 102 страници, но пък какви... От всякъде се носи мириса на топла супа, с вкус на кориандър и лимонена трева и толкова много топлина и обич към дете, към род, към село, към почва, към приятел.

Когато прочетох края, имах усещането, че съм загубила безвъзвратно своето чувство за дедукция. Нито за миг, не ми бе минало през ума какъв ще бъде развоят на последвалите събития. Стоях безмълвна пред жестоката истина за внучката на господин Лин.

Прозата на известния френски режисьор Филип Клодел е самата деликатност. Тя прилича на отчупено с много нежност парче от старинна китайска ваза.

Надеждата в погледа на едно новородено дете става мотив за съществуване  и  целта на един живот –   това е внучката на господин Лин, който е  загубил дома и родината си по време на  необяснима за него война, и е  попаднал сред хора, които не познава. Старецът е принуден да живее с въздух, който му е чужд,  и който изпълва с отчаяние всички негови несретни дни... 

Ала нов свят се разкрива пред него - не само заради непознатата земя, на която е пропъден, a и  заради малкото беззащитно същество, чийто единствен жив роднина е той, а  и  поради неочакваната среща и още по-неочаквана комуникация, която възрастният човек осъществява със своя нов приятел.

Двамата се срещат на пейка в един парк, влизат в общение един с друг и макар да не се разбират с думи, всеки се докосва със сърцето си до болката на другия.

Това дарява господин Лин с цели две причини да живее – малката частица от родината му в образа на неговата внучка и безценните срещи с неговия побратим по душа. Две безценни богатства, които отстоява на цената на всичко при опита да му бъдат отнети...

Романът на Филип Клодел е малка книга за вълнуващо приятелство, в името на едно дете – внучката на господин Лин.

Загубил всичките си близки, напуснал родната страна, за господин Лин смисъл и надежда да продължи му дава единствено оцелялата невръстна Санг Диу.

Куфар, стара снимка, шепа пръст от родната земя ... и едно бебе – това е всичко, което той, качвайки се на кораба отнася със себе си, за да започне нов живот в чуждата страна.

„Внучката на господин Лин“ е книга за огромната нужда от близост, от топлота и разбиране, макар героите да говорят чужди езици и почти да не разбират думите си. Това е книга за силата на въображението, което е способно да ни отведе от най-мрачните места, за да почувстваме топлота в най-мразовития ден и усмивка в най-трудния момент.

Героите на Филип Клодел са странни, мили и чудати. Действието е сдържано, кратко, но динамично. Усещанията, които носи са като цветни парченца от филм за приятелството, което не признава граници и езици, и за силата на надеждата, която носи спасение.