Книга, която всеки трябва да прочете. На мен помогна в момент, когато бях на кръстопът и трябваше да взема важно решение.
| Издател | Skyprint |
| Брой страници | 148 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 178 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789543900763 |
| Баркод | 9789543900763 |
| Категории | Афоризми и сентенции, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Защо нямам мотивация? Накъде отива животът ми? Какво трябва да се промени?
Джош има две седмици, за да си отговори на тези въпроси. Изгубен сред разклоненията на един царевичен лабиринт, той среща странен фермер, от когото получава две неща – малко семенце и обещание, че когато открие място, на което да го посее, ще започне да намира отговорите. Воден от знаците, Джош се впуска в пътуване твърдо решен да постигне целта си.
Но възможностите са толкова много…
Книга, която всеки трябва да прочете. На мен помогна в момент, когато бях на кръстопът и трябваше да взема важно решение.
Много увлекателна приказка за мотивацията. Препоръчвам ви я - ще ви бъде полезна в тези мрачни времена. Понякога нещата просто трябва да се погледнат от по-висока перспектива.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Случва се да се изгубим в лабиринта на живота. Изгубваме се, когато нямаме цел. И си задаваме въпрос: Къде отивам?
Но сърцето никога не лъже. Учим се от грешките си и продължаваме напред, защото, когато вярваме в чудеса, те се случват.
Миналото може да ни насочи към бъдещето. Но няма да получим нова перспектива, ако държим очите си затворени. Някои мечти умират, за да се родят нови. Хората са толкова заети да се съревновават помежду си, че забравят да се обичат. Не трябва да забравяме, че щастието е вътрешно състояние. То е въпрос на личен избор.
Всеки стиска в шепи семенцето, но някои никога на откриват къде да го посеят. Защото е лесно да решиш да направиш нещо, но е трудно да го направиш в действителност. Да не забравяме, че пречките са част от процеса.
Мечтите!
Мечтите възпламеняват душата и вдъхновяват. Вдъхновяват ни да осъществяваме неща, които не сме и подозирали, че са възможни. Не е необходимо да си велик, за да дадеш своя принос. Всички сме учители и ученици едновременно, взаимно си влияем в живота.
Не е важна работата, която вършим, а енергията и настройката, с която подхождаме към нея.
И не забравяйте: "Давайте най-доброто от себе си. Бог ще се погрижи за останалото!"
Светлана Димова, Хеликон Витоша