С Валентин Василев ни е свързвала общата страст към морето и харпуна, но не съм подозирал, че извън вселената на хобито и костюмираното пространство на политическата кариера той е приютявал толкова дълго в себе си съкровената тръпка на изящното слово.
Разбира се, великолепно зная, че диплома в литературата няма, няма и лиценз. Литературата е дълбоко лична изповед пред непознати хора. И в крайна сметка, литературата е писмо до всички. Тя не се влияе нито от възраст, нито от амбиция, а единствено от оня така примамлив проблясък на „божествената искра“, еднакво неуловим и в зората, и в края на художественото човешко дело...
В този аспект не съществува нито късен дебют, нито късен успех.
Радвам се на тази книга.