от bookgirl / дата: 01 мар 2012

Досега съм прочела три книги от Борис Акунин. "Целият свят е театър" ми хареса най-много по ред причини. Сред тях не са достойнствата на Ераст Фандорин като детектив (честно казано, не ме впечатлява кой знае колко, на моменти разсъжденията му са доста посредствени), нито пък тези на Лиза Алтаирская-Луантен като главна героиня (човек трябва да има изключително развито въображение и да се вдъхновява даже от най-малкото - куха лейка например, за да се въодушеви от въпросната дама и да извърши куп геройства в нейна чест). Хубавите страни на романа, тези, които го превръщат в приятно четиво, са други. Авторът отново демонстрира отлична подготовка по избраната тема. "Целият свят е театър" е чудесен справочник/пътеводител/показалец по руска драматургия. Умело са вплетени имената на реално съществували театрални дейци, предлагат се определения за идеална пиеса и театър, дават се съвети как да се примами публиката, обяснява се що за създание е актьорът. Даже в края на произведението е поместена пиесата в японски стил, която се играе в него и е дело на Ераст. Като драматург го бива стократно повече, отколкото да решава заплетени случаи : ) Ненадминат е. А и това, което направи, за да впечатли Лиза, си е интелектуален подвиг и много хитър ход. Разбира се, идеята му беше подхвърлена от верния помощник Маса. Този японец е страшно симпатичен (напомня ми за Джеки Чан в " Около света за 80 дни"), пък и как сладко говори. Но нищо чудно, Акунин си е майстор на речевата характеристика. Майстор е и в поднасянето на редица интересни факти покрай развитието на интригата: разбрах кой е японският еквивалент на понятието "асасин" (леле, тия "шиноби" са дори по-смразяващи, изобретателни и безмилостни от арабските си колеги), а също и кой е бил Жорж Мелиес (за мой срам разбрах едва сега). Да не забравя да спомена, че авторът находчиво отразява появата на кинематографа и ефекта му върху театъра. Ще се спра и на загадката в историята - много е занимателна, предизвиква носталгия по класическия криминален роман. При описанието на едно от престъпленията има намигване към случай на гениалния Шерлок Холмс. Стигаме до онова, което най-много ми хареса в цялата творба. Накара ме да се смея от сърце. Ако имената на някои от героите - Простаков, Ксантипа Лисицкая, Смарагдов, не са достатъчно доказателство, то главата за Пиренеите заковава! За първи път се смея толкова сладко и искрено на такава голяма част от произведение. Бедното хусарче Лимбах се изправя в хотела пред много по-страшни и увреждащи психиката изпитания, отколкото всеки войник, прекосяващ истинската планинска верига посред най-люта зима, в компанията на още по-люти съратници и в очакване да стане новата играчка за точене на зъби на подивелите зверове ; ))) Заслужава да се отбележи, че стилът на Акунин в този роман е по-лековат, забавен и романтичен. А корицата и началното оформление на всяка отделна част от историята са изключително подходящи. И още нещо, което няма връзка с темата. Честита Баба Марта на всички! : )

от Воясил / дата: 28 дек 2011

Многа слаба книга, силно съм разочарован от Акунин. С последните си творения все повече сваля гарда, а тук направо се е изложил.