Те са двама - Олга Шурбанова и Кръстю Пастухов. Не са се познавали /макар и дълго да са живели в един квартал/ и вероятно никога не биха се запознали, ако не е било онова нещо, което се нарича съдба. В случая - делови контакт, свързан със списанието, издавано от Олга, и със стиховете, сътворени от Кръстю. Така се започва размяната на мейли - едните, изпращани от София, другите от Варшава, - която продължава две години и от която произлиза ето тази книга.
Тя не е роман, дори епистоларен; не е есе, нито очерк, нито каквато и да е друга документална творба. В тази книга има спомени, притчи, приказки, мечтания, фантасмагории, както и кратки портретчета на настоящето. В същото време книгата е ведра и забавна, лекият хумор надделява над леката тъга, и е предназначена за всеки, който обича да чете и е ценител на добрата литература.