Излизам да се поразходя
Автор: Фабио Воло
| Издател | Унискорп |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 176 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789543303632 |
| Баркод | 9789543303632 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство.
Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико са ни добре известни, но авторът предлага хиляди отправни точки за сравнения, съпреживяване, съгласяване или пък разграничаване. Е, „винаги има някой, който те гледа в очите и сякаш ти казва: „Кога ще пораснеш!”
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Едно писмо адресирано до самия себе си. Това представлява романът на Фабио Воло. Една житейска история в епистоларен стил, която поставя въпроси към Нико, но бъдещия Нико, който ще прочете написаното след години, когато може би ще е зрял човек и може би ще си е отговорил какво иска от живота и какво ще направи, за да го постигне.
Със свободния си, но не вулгарен стил, Фабио Воло мога да сравня с Фредерик Бегбеде, който също е предпочитан автор от по-младите, които искат да четат (но не философска проза и не готови отговори за това как да живеят) и да се наслаждават на акта на четене.
Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново
