„Един турски писател, който от години тъче на литературния стан между Истанбул и Париж, докато се рови в картината, която е избрал за главен герой на своята книга, и в съпровождащите я имена на Курбе, Калил бей и Прудон, развива една „теория на ябълката": За да разгадае странното съвпадение на акта на писане с акта на отхапване от ябълка, между първородния и последния грях, той изкарва едно желатиново тесте от 52 карти за игра. Преди да раздаде картите на четиримата играчи на масата, поставя в тестето и двата жокера. След като е разбъркал и приготвил картите, разбира: Другите играчи все още не са пристигнали."
Енис Батур