Книга-документ - палци горе!
Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев
Автор:
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Съставител, предговор, коментар и бележки Лизбет Любенова |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 447 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786191520053 |
| Баркод | 9786191520053 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Иван Дочев е свещеник. Цял живот венчава, кръщава, но и погребва. При грозотата на масовата смърт обаче той ен може да не си зададе въпроса за смисъла на саможертвата. Първоначално пред безименните масови гробове той се утешава с мисълта, че така трябва, че един ден "паметта на тия български герои ще се увековечи с паметници". С подчертано чувство за историчност той иска да убеди себе си, че "свобода винаги с жертви се изкупва". И независимо "колко майки, деца и жени ще се разплачат... България си изпълни дълга към свойте братя македонци и одринци". Колкото повече напредва армията обаче, толкова повече съмненията започват да разяждат вътрешната му убеденост. При вида на цели села, превърнати в лазарети, при нърцераздирателните стонове на стотици младежи той ще напише: "Всички тия са осакатени за свободата на Македония. А дали тя ще им се отплати? Ще видим."
Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден без изключение.
Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.
Особено интересно е описанието на влизането в Одрин - отношението към чуждото културно наследство като джамията на Синан, поведението на турското и гръцкото население в града, срещите с руския консул и др.
В издадената досега литература за Балканските войни няма подобен текст - повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия.
"Аз малко мислех за жена и деца, за приятели. Аз исках да ида, да си изпълня дълга и се върна отново при тех и да живея тих и спокоен живот”.
Невероятна книга
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Нацията е сбор от материалното и нематериалното наследство на даден народ и докато за материалната култура времето оказва своето пагубно влияние и тя бива унщожена, то нематериалната култура, “духът”, остава в паметта на поколения, след като народът е изчезнал от историческата сцена.
Авторът на тази книга сам по себе си е един необикновен пример за величието на българския дух, такъв какъвто го познаваме от времето на Паисий! Неговият дневник е паметник на всички онези българи, които вярваха във величието на България и загърбиха собственото си благополучие и даже живота си в името на великата идея за Обединена България. Независимо до кога съществува държавата, то нейният дух е със сигурност е запазен в подобни книги.
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив
Тази книга е разказът на един шуменски свещенник за войната, такава, каквато я е видял той, без фанфари, излишен патриотизъм и геройства. Разказът започва с подбудите, които карат цял един народ, толкова масово да се включи в тази война.
Самият автор тръгва за фронта, оставяйки жена и пет деца. Изпратен е от своите съграждани със сълзи на очи и за тях самите, той казва че ги чувства като свои чеда. Описва местата, през които е минал, ситоациите, в които е попадал. Говори за обикновените хора, войниците, които той лекува, а не рядко и погребва.
Главни герои тук не са известни генерали и офицери, а обикновените хора спечелили тази война.
Красен Пенев, Хеликон Шумен
