В книгата се проучват интересните възрожденски стенописи от църквата "Св.Никола" в град Елена, за чиято атрибуция и датировка има много спорове в литературата. Текстът започва с детайлен библиографски преглед, в който са изложени многобройните хипотези и легенди, свързани с църквата. Критичното отделяне на известните факти от съществуващите митове, както и някои нови исторически сведения и исторически паралели, позволяват стенописите да бъдат окончателно атрибуирани на двама светогорски зографи, носещи имената Давид и Яков. Приведени са неизвестни досега примери от тяхното творчество, сред които се открояват преди всичко стенописите от католикона на Бигорския манастир. Предложена е аргументирана хипотеза за датирането на стенописите в еленската църква, разгледан е и приносът на местните майстори Йоан Попович и Йордан Михов. Атрибуирани са иконите от иконостаса на църквата, дело на един от най-именитите светогорски зографи - Никифор от Карпениси. Отделна част е посветена на иконографската програма на стенописите, в която се посочват някои допълнителни доводи за творческата обвързаност на Давид и Яков с Хилендарския манастир на Света гора.
Книгата представлява интерес преди всичко за специалисти изкуствоведи от балканските страни и изследователи на светогорската живопис, както и за историци, реставратори и по-широк кръг читатели, интересуващи се от българската възрожденска култура.