Страхотна книга за енергетиката, много неща ми се изясниха.
Ядреналин
Автор: Иво Инджев; Георги Котев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Брой страници | 236 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 314 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542958642 |
| Баркод | 9789542958642 |
| Категории | Журналистика, Хуманитарни науки, Книги |
ДЕСЕТТЕ ОТКРОВЕНИЯ НА ЯДРЕНАЛИН
Само тук ще прочетете:
Пълната история на едно прикривано с години престъпление с ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй“, както и за други потайности на атомните катакомби;
Кой български премиер нареди тайно разследване на случая и как то беше спряно;
Кой български министър призна за съществуването на мафия в българската енергетика ;
Откровената до болка лична история на човека, който направи разкритията;
Как от признат специалист той се превърна в непризнат изобличител и ядрен дисидент;
Прогнозата му за разпад на мита за „мирния атом“ по подобие на съдбата на разпадналия се СССР;
За причините Западът да си мълчи съучастнически за руската рулетка с отработеното гориво;
Как ни облъчват с пропаганда за безопасността му;
За практическата липса на разлика между ядрено оръжие и атомна централа;
Как лакомията за печалби заплашва самото бъдеще на човечеството – мнение на ядрен специалист, а не на еколог.
@Сиромах, Георги Котев не е против използването на рециклирано гориво по принцип, а против използването му без съответните тестове и технически спецификации, както и против плащенето за него по цени като за свежо гориво.
@Марица, има предостатъчно документи и доказателства. Друг е въпросът доли някой иска да ги чуе и види.
@петрова, блогът е лично пространство, собственикът не дължи търпимост на никого. Направи си блог и пиши срещу Инджев като толкова искаш, той няма да те спре.
Чудесна книга, истинска и откровена за мръсните енергийни игри.
Коментарът е редактиран от администратор.
Разберете че това отработено гориво се използва само защото световните запаси на уран 235 са на привършване. Какво искат тези десиденти да спре да работи централата ли? Приемам книгата като едно тясно представяне на нещата, без да има по-широк поглед поради неразбиране на материята.Това не означава че тези хора трябва за ни заливат с едни болни претенции че са извършени нарушения, защото този изотоп 235 е на привършване в световен мащаб.Всички ресурси за жалост са ограничени, но при построена централа и още една в процес на строеж, би трябвало да сме по-толерантни към използването на отработено гориво, защото другото означава затваряне на централата, и превръщането в паметник на глупостта на новостроящата се.Без разбира се да се правят отстъпки по безопасността.
Иво Инджев - въздух под налягане. Кой дава пари да се издават тези празни приказки без документи и доказателства ?
А има огромна необходимост от анализ на авантюрите и лекомисленото поведение с АЕЦ Коозлодуй и Белене.
Прочетох книгата. Чете се трудно и с досада. Многократно се повтарят едни и същи твърдения. Липсват каквито и да е доказателства за твърденията в нея. Не се споменават обаче общодостъпни имена и факти. Като завършиш с четенето в теб остава усещането, че точно "енергийната мафия" е спонсорирала издаването на тази книга и автора и.
"Нема по-глух от този,който не иска да чуе."
Чела съм една от книгите на Инджев. Стилът е помпозно-агресивен, пълен с нескопосани деконструкции, почти диктаторски, което не учудва, като се има предвид мирчакришановите краставици, които се продават в блога му, мотиви и теми, повтарящи се до припадък, от където и да тръгне, стига все до Първанов и ПСА, каквото си знае, това си бае. Всичко това е нещо, с което сме свикнали в т.н. журналистика, но че е страхливец и трие или не публикува неудобните коментари (ако ги публикува, врагът веднага бива размазан) е в контраст със самозванството му на велик борец за свободата на словото. Очевадно е, че след краставиците има само коментари в стил лаудацио и такива, които задължително се съгласяват с мнението на господ бог, общият им брой обаче прогресивно намалява. Общо взето вербална, който го е преживявал, поведенческа истерия, мъжка истерия... По какво си приличат уж опонентите ИИ и ББ - по това, че все друг им е виновен.
На трябва да правим нищо друго, а да отсивирм тези, които работят против България. Разбирате, нали? Тези не четат книги, защото им пречат да "мислят"....Затова трябва ние да мислим....
Книгата е най-вероятно много впечатляваща.Но за съжаление ще бъде четена,единственно и само от тези,който отлично знаят какво ни струва"мирният атом".Дори да я прочетат всички бивши и настоящи политици,едвали ще се намери и един единствен между тях,който да бъде солидарен с авторите.Алчността за печалби на всяка цена е имунитет срещу здравия разум.И дори и втори Чернобил да има,ние обикновените едвали ще се обединими за отпор срещу безумието-"ядреналин".
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
ИВО ИНДЖЕВ е автор на книгите „Мълчанието е злото“ (2009), „Президент на РъБъ“ (2010), „Течна дружба“ (2011). Носител е на наградата на гражданите на Хелзинкския комитет „Човек на годината“ през 2010 г.
ГЕОРГИ КОТЕВ се дипломира през 1991 г. като инженер-физик в Московския енергиен институт по специалността „Атомни електрически централи и установки“. Има над 17 години трудов стаж в АЕЦ „Козлодуй“ изключително в областта на ядрената и реакторна физика, а също така и две години в Университета в гр. Пиза, Италия. От пет години се занимава с разследване на престъпни практики в областта на ядрената индустрия. През последните две от тях е безработен, по вина на българските и европейските власти.
ГЕОРГИ КОТЕВ се дипломира през 1991 г. като инженер-физик в Московския енергиен институт по специалността „Атомни електрически централи и установки“. Има над 17 години трудов стаж в АЕЦ „Козлодуй“ изключително в областта на ядрената и реакторна физика, а също така и две години в Университета в гр. Пиза, Италия. От пет години се занимава с разследване на престъпни практики в областта на ядрената индустрия. През последните две от тях е безработен, по вина на българските и европейските власти.
