Тази книга е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, но тя представлява и едно пътуване във времето, при което телевизията и инсталацията в музея, фотографската снимка и електронният растер, киното и публичният архив се срещат, сближават се и резонират.
Днешната епоха е епоха на хибриди. Дигиталната ни култура се движи от логика, която е диференциална и поставя множество опозиции /плът и код, материя и информация, статика и подвижност, традиционно и ново/ в непрестанни отношения на хармония и дисхармония.
В киносалона или с "разходка" в музея образът се движи, протича във време, но по-важното е, че той дава време - чистото, онтологичното. Образът прави видимо самото време.