Тази книга е посветена на паметта за принудителния труд в България - принуда, на която са били подлагани български граждани по времето на двата различни политически режима. Целта на изследването е да се разбере как писмените, устните, визуалните и ритуалните форми на предаване на спомените създават колективни /комуникативни/ памети и идентичности. Изследвани са доминантните мотиви и образци на самопредставяне в спомените, институционалните и политическите актьори, участващи в конструирането на културите на памет и съответно общностите на памет, приписваните значения и промяната им във времето в различните контексти и политики на памет /социализъм и постсоциализъм/.