За първи път в правната литература в България се появява изследване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в българското наказателно и наказателно-изпълнително право.
Те са най-тежката санкция в българското наказателно право. Налагат се за престъпления и на лица с най-висока обществена опасност. Това определя тяхната голяма обществена значимост в борбата с престъпността, посредством реализиране на генералната превенция при налагането им и ограничаване на възможността осъденият да върши други престъпления.
В книгата са разработени всички основни проблеми, свързани с мястото на тези наказания в наказателното и наказателно-изпълнителното право, а поставените задачи са: въз основа на анализ на действащата нормативна уредба, да се разкрие правната същност и социалната значимост на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна; да се формулира понятието за тези наказания; да се очертаят техните специфични белези, отличаващи ги като самостоятелни наказания и най-вече от това, с което неоснователно се уеднаквяват, а именно лишаването от свобода; да се извлекат и формулират по-пълно предпоставките за налагането им; да се очертаят пролемите и особеностите на изпълнението им; да се разкрият непълнотите и несъвършенствата на действащото законодателство, и да се предложат варианти за неговото подобряване, включително и чрез отмяна на доживотния затвор без замяна като неевропейско и нехуманно.