Фентъзи.
Именник на българските князе /ханове/
Автор: Стефан Чурешки
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 316 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9789542811268 |
| Баркод | 9789542811268 |
| Категории | История на България, История, Книги |
Именникът на българските ханове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, като се включва и времето, когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици, е княз.
Според Стефан Чурешки в Именникът на българските князе, имената на българските князе (ханове) низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелското име Оумор в края на Именника присъства сред имената на царете от Боспорските надписи във формата Омарос. Родово име Ерми се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Родовото име Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Неслучайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книгата е посветена на един документ, който винаги е бил предмет на проучване и спорове в научните среди. Тълкуван е по много и различни начини.
Стефан Чурешки започва от откриването на документа, първите му изследвания, различните хипотези през годините и най-новите му проучвания. Специално обръща внимание на два основни момента в Именника – титлата използвана за владетелите и календара по който е съставен. Изказва интересни хипотези, но които, поне според мен, имат нужда от допълнителни доказателства, ако въобще могат да се приложат такива.
Красен Пенев, Хеликон Шумен
