Тъпото е, че докато конкуренти в бранша се опитват да си прегризят гърлата във форума, всъщност дискредитират един от абсолютните шедьоври в жанра. Не знам защо това се допуска изобщо от администраторите. Във всички цивилизовани сайтове от този характер вече е въведена задължителна регистрация, за да се спре със словоблудството. Сигурно се предполага, че като се оставят издателите да се плюят, се качват посещенията в сайта. Но със сигурност се подвеждат и отблъскват истинските читатели.
Играта на Ендър
Автор: Орсън Скот Кард
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Ера |
| Преводач | Виолета Чушкова |
| Брой страници | 336 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543892228 |
| Баркод | 9789543892228 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Твърде дълго живях с болката. Без нея нямаше да знам кой съм. – Орсън Скот Кард
Спечелила милиони читатели по света, награждавана и всепризната за един от върховете във фантастиката, „Играта на Ендър” е сред знаковите книги на последните десетилетия.
Надхвърлил рамките на жанра, романът е философски трактат за общуването и човешките взаимоотношения, самотата и моралния избор.
В бъдещето Земята е нападната от по-развита цивилизация и едва се спасява от унищожение. В отчаянието си Международният флот обучава свръхинтелигентни деца за войници, за да използва необременените им от възрастта способности срещу нашествениците. Изключително талантлив и интуитивно разбиращ околния свят, 6-годишният Ендър ще се окаже единствената надежда на човечеството за спасение.
Светът на Орсън Скот Кард е многопластов, построен с логическа прецизност и проникновена психология, наситен с дълбок смисъл и населен с ярки персонажи.
Близка по дух с „1984” и „Прекрасният нов свят”, „Играта на Ендър” е първа книга от легендарната сага на Кард. Романът и неговото продължение „Говорителя на мъртвите” са носители на наградите „Хюго” и „Небюла”, а авторът е единственият, печелил най-престижните отличия за фантастика в две поредни години. През 2013 г. предстои филмовата премиера на „Играта на Ендър”с участието на Харисън Форд, Бен Кингсли и Ейса Бътърфилд.
След внимателен прочит на книгата и след като още по-внимателно изгледах филма стигнах до малко смущаващия извод, че и двете произведения са предназначени за емоционално нестабилни хора с носталгична нагласа, неизживени комплекси от пубертета и недотам развит аналитичен интелект. В случая филмът е за предпочитане пред романа, защото сценаристите са изрязали типичните за Орсън Скот Кард пълнежи, с които прикрива неумението си да разкаже нещо смислено и интересно едновременно.
Няма значение, вече я прочетох.
Г-н (г-жо) Фукс, ако мнението ви беше меродавно, щяхте да знаете, че "филма" трябва да се изпише с пълен член.
Г-н Книжен Мор, ако мнението ви имаше значение, щяхте да седите пред монитора и да редактирате текстове, а не да оценявате чуждата работа.
Ако редактора и коректора си бяха свършили работата, щях да препоръчам това издание. Обаче не са.
Филма е по-добър, изданието има грешки
Мисля да си я купа, но ме мъчи една мисъл. В Интернет гледам има ново издание, та каква е разликата между старото и новото? По - добре преведена или просто я обновяват?
Много си прав. А както знаем, някои издателства ядат много повече от другите!
преди повече от 10 години я прочетох.... и не ми направи особено добро впечетление... даже и си е скучна :), но сега ше стане мега хит, заради Хан Соло :)
Тъй, тъй. Тази година излиза и филма, така че засилете хвалебствията, защото книгата трябва да се продава. Издателството и той човек, и той трябва да яде
Не знам дали книгата е върха на фантастиката, аз не чета много фантастика. Но книгата си заслужава 10000 пъти! Откакто започнах да я чета, не съм я оставила! Сюжетът е страшно интересен и много ми харесва как е написана (предупреждавам, че съм я чела на английски и не отговарям ако превода не е добър). Но най-много ми харесват героите!!! Дори и отрицателни герои като Питър са ми любими! А Ендер го обожавам - умен, състрадателен, прецизен и въобще не е дори и малко надут. Според мен трябва да има повече хора като него - да могат да управляват другите с лекота без да се възползват от това и да го превръщат в някакво доминантство.
Книгата наистина е написана така, че има за всеки по нещо.
Но както се казва haters gonna hate. Аз ви препоръчвам да не се водите от коментарите, а да се обедите сами. Книгата е уникална!
Хубава е, силна е, нещо различно
Играта на Глупендър
Тези хорица от издателството здраво са се хванали да си хвалят книжката. Гледайте сега как ще ме нападнат.
Между другото останалите книги на Хайнлайн ме отегчават. Кавам го в случай, че някой реши че съм пристрастен.
Позачетох се отново в книгата за да си припомня и се изненадах.
Това за което става дума в книгата вече съм го чел - като сюжет и като идея - става дума за "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн.
Ще ме прощавата пичове, но "Играта на Ендър" прекалено много прилича на "Звездни рейнджъри" - даже и врага е насекомоподобен. "Звездни рейнджъри" за мен с в пъти по-добра и стойносттна.
Нормално е за тези, непрочели "Звездни рейнджъри", цикъла за Ендър да им се струва връхта на фантастиката.
Кирчо, ти пи ли си хаповете на 2 септември, бе?
Това, че ти не си "вдянал" нещо, не означава, че то не е качествено и смислено. Книгата може изобщо да не е това, което очакваме, ама пък какво ще стане, ако е това, което очакваме? Ами, ако вземе, че излезе, че е повече от това, което очакваме...
Ех, многознайковци навсякъде! Я отвори някой новинарски сайт и виж дали не пише нещо за някой комунист, там ще имаш по-добро поле за изява.
Издателството трябваше да остави старата корица на книгата. Тази, новата, е нелепа.
Книгата като цяло - става, но да се изпада в телешки възторг - ми се струва прекалено. Има такива люде - колко смислена, многопластова и богата на теми за размисъл била книгата.
Хайде няма нужда.
А може и аз да не съм вдянал за какво става дума - четох я преди години и спомена ми за книгата беше че съм я чел. "Гейтуей 1 и 2" също беше получила наградите "Хюго" и "Небюла" - ама какво от това - не можах да ги прочета, а и не искам.
Относно "Играта на Ендър" - не се водете само от хвалебствията, може книгата изобщо да не е това което очаквате
аматьорско издание
Отдсавна не бах чела толкова добра книга. Съгласна съм с Ендър маниак, че книгата не е само за почитателите на фантастика. Една от малкото книги, в която всеки намира нещо за себе си. Препоръчвам безузсловно...
Класика! Наистина "мъдър и проникновен"
Към предишния "тъпендер" - за книжните плъхове е цялата стойностна литература, създадена по целия свят в продължение на векове. За съжаление те са по-малко от fender-ите, та затова светът или поне по-голямата част от него се е докарал дотук. А книгата съдържа синтезираната мъдрост на човечеството, сдъвкана и поднесена така, че и дете да я проумее. Много ми харесват описанията на битките - тактиката и страгията, които са вечни и валидни изобщо за военното изкуство, нищо че са представени като детски игри. О.С.Кард е голям автор, но се иска мозък и сърце, за да го оцениш.
пълна боза за инфантилни книжни плъхове
тоя тип фантастика е само за нърдове
Разбрах, че ще излиза и Говорителя на мъртвите. Знаете ли точно кога?
Играта и Говорителя са 2 книги, които направо разбиват Няма други такива
Супер! Страхотни сте! Любима книга, препоръчвам. За малки и големи, за фенове и нефенове на фантастиката. За всички.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Играта е в основата на всяко ефективно обучение, но когато тази игра се нарича война, тя взривява всичко познато и завзема самия живот. Играта на едно малко момче, принудено изведнъж да порасне, за да служи на целите на възрастните - една изманипулирана неестествена "игра", изпълнена с противоречия, които постепенно я “изяждат” отвътре.
Авторът блести и с описанията, и с идеите, и с отношението си, защото все пак се оказва, че емпатията и благородството на духа са също толкова важни фактори за оцеляването, колкото и силата, бързината, адаптивността.
Това е една игра-война, в която не съществуват истински врагове, а само различни умове - едните са болни, жестоки, разединени, а другите - миролюбиви, мъдри, телепатично свързани, сънуващи един общ сън... Открийте приликите! Определено си струва!
Защото, както казва Ендър: "В мига, в който наистина разбера своя противник, разбера го толкова добре, че вече мога да го разгромя, тогава, в същия този миг, аз го и обиквам. Мисля, че е невъзможно да разбереш истински някои хора, да разбереш онова, което искат, онова, в което вярват, и да не ги обикнеш по начина, по който те обичат себе си..."
Това е книгата, след която вече не мога да казвам: "не, благодаря, по принцип не чета фантастика!"
Диана Александрова, Хеликон София - Витоша
Да си третак е обидно, в училище те подиграват, защото си дете извън закона. Но Ендър не е обикновен третак, той е специален. Умът му е създаден в комбинация от милосърдието на сестра му Валънтайн и амбицията на брат му Питър. Животът му изглежда като игра, но тази игра е жестока – битка след битка Ендър добива власт, той няма изгубен мач. Третакът винаги побеждава с невероятни стратегии.
Но дали това е добре – да си победител, който не знае какво е загуба е опасно. От това има кой да се възползва. Невинната игра се превръща в оръжие. Животът на Ендър е белязан от ксеноцид.
Даниела, приятел на Хеликон Велико Търново
Кард е роден в Ричланд, щат Вашингтон. Израснал е в Калифорния, Аризона и Юта. Две години е прекарал в Бразилия като мисионер на Мормонската църква. Завършил е Бригам Йънг юнивърсити и Университета на Юта. Живее в Грийнсбъро, Северна Каролина, има пет деца.
Той е първият, който в две поредни години - 1986-а и 1987-а, печели наградите „Хюго“ и „Небюла“ - за „Играта на Ендър“ и „Говорителя на мъртвите“. „Ксеноцид“ и „Рожби на съзнанието“ (съответно 1991-ва и 1996-а) са трета и четвърта (финална) част от сагата за Ендър. През 1999 година е публикуван романът „Сянката на Ендър“, в който Кард се връща към събитията от първата книга и ги представя като разказ от гледната точка на друг персонаж. Предстои този роман да излезе и на български език.
Кард пише фентъзи и пиеси, автор е и на две книги, посветени на писателския занаят.
Творбите му са преведени на шестнайсет езика.
Играта на Ендър
Говорителя на мъртвите
Ксеноцид
Рожби на съзнанието
Той е първият, който в две поредни години - 1986-а и 1987-а, печели наградите „Хюго“ и „Небюла“ - за „Играта на Ендър“ и „Говорителя на мъртвите“. „Ксеноцид“ и „Рожби на съзнанието“ (съответно 1991-ва и 1996-а) са трета и четвърта (финална) част от сагата за Ендър. През 1999 година е публикуван романът „Сянката на Ендър“, в който Кард се връща към събитията от първата книга и ги представя като разказ от гледната точка на друг персонаж. Предстои този роман да излезе и на български език.
Кард пише фентъзи и пиеси, автор е и на две книги, посветени на писателския занаят.
Творбите му са преведени на шестнайсет езика.
Играта на Ендър
Говорителя на мъртвите
Ксеноцид
Рожби на съзнанието
