Болестта може да замръзва от страх като заек, да се умилква като гладна котка, да лети като белоглав орел, да плете паяжини от интриги или да клъвва с ласкателния си, змийски език, тя може да е вятърна като глухарче, да се увива като бръшлян или лиана, може да е твърда като стомана, силна като титан или прозрачна като етер, може да е солта на масата или снегът на Южния полюс. Може да е стих или песен. Може да е недостигната мечта или пиедесталът, който е зает от друг. Може да е всичко... За да разберем този език, трябва да се научим да слушаме. И да мълчим. Само в тишината на паузата музиката си взима дъх.