"Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години" с автор Миглена Николчина въплъщава - и обсъжда - една дилема, която представлява колкото екзистеницален, толкова и методологичен проблем: да се придаде видимо единство на нещо, чиято стихия е било съществуването му под формата на несвързани помежду си пулсации. Книгата в голямата си част е разказ за един фрагмент на локалния /отвън изглеждащ невъзможен/ живот на духа в България през 1980-те години, който веднага след 1989 година се преобразува в нещо различно и дори противоположно на предишния си образ. /Кольо Коев/
Въобразихме си, че това, което искаме, съществува - и го правехме, колкото можехме, с подръчни средства. Смущението след промените беше следствие от осъзнаването на илюзията, но заедно с осъзнаването на илюзията изчезна и вълшебния еднорог: от този момент насетне конвертируемите дискурси не помнеха онова, което аутистичните не можеха да изрекат. /Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/