В края на Втората световна война самолет на американските военновъздушни сили, летящ над остров Нова Гвинея, се разбива в неизследвана област, населена от праисторическо племе.
През последвалите седмици журналистите се надпреварват да съчиняват истории за хора – оцелели и загинали, за антропологически находки, открития, героизъм, приятелство и за почти непосилна спасителна операция. В статиите си описват красива и своеволна жена-ефрейтор и здравеняк парашутист, попаднали сред туземци с носове, продупчени с кости, и със слава на канибали и ловци на глави. Разказват за храбър лейтенант, оплакващ смъртта на своя брат-близнак; за сержант с ужасяваща рана на главата, за отряд от филипински и американски войници, които се изправили доброволно срещу местните жители, въпреки че им е било добре известно численото превъзходство – повече от 1 на 1000. За да получи завършен вид тази своеобразна трупа, в състава й влезли мошеник-кинаджия, напуснал Холивуд, понеже бил разобличен като крадец на бижута; наперен пилот, който летял най-добре, когато самолетът му бил без двигател; каубой-полковник, чийто спасителен план като че ли бил замислен с цел да увеличи броя на жертвите.
"Мечтаех да намеря човек, който е бил там, който би могъл да опише хората, местата и събитията от личен опит", разказва Мичел Зукоф. Повече от шест десетилетия след катастрофата открих единствения жив участник от американска страна, който живееше тихо и скромно на орегонския бряг, имаше будна памет и пазеше живи спомени за една изключителна история...