Прекрасна книга. Човек я чете и разбира дотолкова, доколкото може да "чете" и проникне в дълбините на собствената си душа. Преплитат се съдбите на четири жени, на фона на историческите събития за последните дни на Масада. Авторката ни води в едно пътешествие преди векове, пренася ни назад във времето но това е всъщност пътешествие в тайните на човешката душа, в женската страна на божествената сила и искра, които никога не загасват, но се предават напред като една факла в щафета, разказвайки ни миналото и осветявайки бъдещето. Женската психология, тази на Майката, е неуморна, безстрашна, безсмъртна.
Пазителките на гълъбиците
Автор: Алис Хофман
| Издател | Кръгозор |
| Преводач | Паулина Мичева |
| Брой страници | 440 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 420 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789547712959 |
| Баркод | 9789547712959 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Годините минават, светът се променя, само надеждите, страховете и любовта на жените остават същите.
В живота на писателя се случва поне веднъж някоя книга да дойде при него като неочакван дар. За Алис Хофман това е романът „Пазителките на гълъбиците”. „Той бе дар за мен от моите прапрапрабаби, жените от древен Израел, които ми „проговориха” за пръв път, когато посетих планинската крепост Масада. Пиша вече трийсет и пет години, създала съм повече от трийсет романа, но едва сега ми бе дадена историята, която е трябвало да разкажа.”
В продължение на много години Алис Хофман проучва историческите събития, като основен източник са текстовете на историка Йосиф Флавий, който описва падането на крепостта. Според него само две жени и пет деца оцеляват, след като юдеите избират да се самоубият вместо да се предадат на римския легион. Тези жени разказват историята на римляните и следователно, на света. Авторката използва и проучванията на Игаел Ядин, най-известния библейски археолог ръководил разкопките на Масада. „Бях вдъхновена от първото си посещение на Масада, духовно преживяване, което бе толкова силно и дълбоко, че имах усещането как сенките на живелите там преди две хиляди години хора придобиват плът и застават редом с мен, за да ми разкажат своята история. Събитията от миналото и изключителната саможертва на тези хора сякаш оживяха. Като че ли всичко се бе случило само преди часове. Беше ужасно горещо и хоризонтът пред мен пулсираше от синя жега. Сред дълбоката тишина, потънала в мистерията на миналото, заобиколена от мъката на загиналите там, изведнъж се почувствах и обгърната от живот, и от историите на жените, които са били там. В този момент за мен се родиха и моите героини - пазителките на гълъбиците.”
Дойдохме като гълъби през пустинята.
Във времена, когато навред цареше смърт...
Аз съм момичето от пустинята, макар да съм толкова далече от нея. Аз съм девойката с огнена коса; дъщерята на убиеца; жената, която с голи ръце лови скорпиони и от чиято ръка яде дори ястребът.
Аз съм жената на пекаря, загубила най-ценното, аз съм майката с длан на убиец. Аз съм закрилата.
Аз съм жената воин. Аз съм твоята сестра. Аз съм възлюбената, и жестоката, и милостивата – и волната, и непокорната. И знам, че любовта ще ме погуби.
Аз съм любовта. Аз владея тайните и магиите, мога да излекувам тялото и душата и да доведа дъжда. Аз бях и съм Вещицата от Моаб.
* * *
73-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада.
Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел – дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното – любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила. Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите. Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот – живее в света и на мъжете, и на жените. И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и ...на своите тайни – кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
Мнения за книгата
„Прекрасен, опустошителен роман, огромен принос към литературата на XXI век!” Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература
„Не мога да се отърся от „Повелителките на гълъбиците” – от историята, която Алис Хофман създава, от езика, който използва, за да съживи тези жени. Този роман е доказателство за силата на човешкия дух и за любовта, която възкръсва от пепелта на войната. Но най-вече това е роман, която не може да бъде забравен от читателите.” Джоди Пико, писателка
„Хофман кара древната история да оживее и да диша в този забележителен роман... Това е едновременно манифест във възхвала на жените и дълбок поклон към смелите мъже и жени, които са отдадени на своите убеждения; разказ, предаден с дръзко вдъхновение и въображение.” Бууклист
„Хофман създава литература от една трагедия... разказ за силни, интелигентни жени, обречени от съдбата на любов и саможертва. Вълнуваща история, поднесена с литературно умение!” Киркъс ревю
„Пазителките на гълъбиците” на Алис Хофман влиза в списъка на бестселърите на най-престижните класации: The New York Times, The Indie, Publishers Weekly, The Washington Post, The Chicago Tribune. Книгата е избрана за една от най-добрите книги на 2011 г. от NPR, The Seattle Times и The St. Louis Post-Dispatch.
„Пазителките на гълъбиците” е и изборът на The Women's National Book Association в Америка за една от най-добрите книги за литературните клубове за 2012 г.
Мене не ме грабна. Скучна книга. Не се превъзнасяйте толкова!
Езиковия похват е невероятен, звучи като песен, напев и действието те увлича постепенно, докато ескалира и нямаш търпение да я дочетеш. До сега не съм срещала автор с такъв стил на писане, а чета много. Препоръчвам я горещо!
Една невероятна книга!!!Горещо препоръчвам !Толкова е красиво написана ,че не може да я оставиш!
...много книги съм прочела - и класика и съвременни романи, но такова нещо....толкова е вълшебно и същевременно толкова истинско...символиката и ъгъла на възприятие...начина на писане....прекрасна книга!!!...
Препоръчвам горещо този роман. История, напрежение, написан е с чудесен стил - чудесни, задършени героини, трагичен, но вдъхновяващ финал. Стойностна книга.
Много красив език. Изключително интересна книга. Тези четири жени ме накараха да се замисля за периодите в живота, през които минава всяка жена. Интересен похват - чрез четири различни героини всъщност е представена възможната реалност, възможният живот на всяка жена. Интересувам се от психология и препоръчвам тази книга на всички, на които им е писнало от елементарните внушения за жените. Историческият фон също е чудесно представен.
Намирам книгата за прилична и интересна. Най-малкото, определено не е от тези, дето на края на първа глава вече знаеш какво ще стане до края. Хареса ми езика, хареса ми историята. Бих я препоръчала.
Сали - да не би да сте били при обсадата на Масада? Не се сърдете, но ясно е посочено, ЧЕ Е РОМАН! Хареса ми, страхотни образи, а относно историческите места ,данни и т.н - отделих си 2 дена да прочета допълнително информация, защото книгата събуд и исторически интерес -моята втора специалност! Което е още един плюс! По-скоро очаквах да видя мнение, че е доста феминистична, но за мен не е ! Женските образи са и много ярки и индивидуализирани, но има и много метафоричност и символика - много ми допаднаха! Препоръчвам я!
То пък защото не е пълно с уж исторически книги, в които реални събития са представени не ужасяващо, а направо тъпо. дай да прочетем, пък ще видим как е. Тука поне ти казват, че е художествен роман, човек. Събитията при Масада са наистина интересни - това, което имаме като информация за тях, е наистина от Йосиф Флавий, все нещо ще е закачила:) на мен тяхната постъпка винаги ми се е струвала ужасно героична - като на катарите от Монсегюр
Пълна глупост и фантасмагория, пише за неща, които въобще не познава или които е решила да изопочава, дори и да претендира, че книгата й е художествена измислица, не може така с лека ръка да се говори за реални събития
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
За романа на АлисХофман „Пазителките на гълъбиците” се говори като за: ”Опустошителен роман, огромен принос за литературата на XXI век!”
Тя ни връща назад във времето, за да ни разкаже историята на обсадената крепост Масада – история, която дълбоко ще ни развълнува, история, в която ще ни запознае с четири жени - пазителки на гълъбиците.
„Дойдохме като гълъби през пустинята. Във времена,когато навред цареше смърт….”
Йаел – носеща вината, че с идването си на бял свят е причинила смъртта на майка си, отритната и презряна за това от собствения си баща.
Ревка – жената на пекаря, чийто ръце все още носят мириса на кръвта на собствената й дъщеря.
Азиза – момичето, на което бе отредено да стане воин и да се сражава в битки наравно с останалите войни.
Шира – вещицата от Моаб, която може да призове ангелите на помощ, която знае заклинания за защита от демони и злини, която може да лекува, да гадае по костите на гълъбите.
Тези четири жени ще ви пленят с тайните, които носят в себе си, със силната си любов и жертвоготовност.
Милена Тодорова, Хеликон Добрич
