Слаба работа. Скука и позьорщина.
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 166 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 238 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789544918774 |
| Баркод | 9789544918774 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Станислава Чулинскиене дълго се опитва балансирано да съвмести двете си образования - психология и журналистика. След като разбира, че балансът е мит, се отказва от работата с хора с тежки психични заболявания и се съсредоточава върху писането за икономика, политика и нещата от живота. Все пак успява да обедини професиите си чрез разказване на истории - автор е на романите "Бог да благослови Стю" /2007/, "Second Life" /2009/, "Хванаха ме да крада" /2011/.
Вярва, че не бива да пише за неща, с които няма лично преживян опит и за да изпита с "кожата си" какъв е животът на емигриралите в Интернет, доброволно става една от тях. За почти 6 месеца се затваря в апартамента си и общува онлайн само с непознати хора в сайтове за запознаства и социални мрежи. Резултат от този опит е романът й "Second Life", който й печели популярност сред българските читатели, а в Литва е сред най-продаваните книги за 2012 г. Той трасира пътя на следващия й проект - "Хванаха ме да крада", горещо обсъждан в интернет-пространството, който също ще излезе в трите балтийски републики през 2013/2014 г. Живее основно в Брюксел и е кореспондент за новинарски сайтове и списания "Ева" и "Жената днес".
Слаба работа. Скука и позьорщина.
Безлични графомански излияния
Къде Бисерка Беловодска, къде Десислава Чатова...
Много думи, много глупости... Пълна шашмотевина е книгата.
Освен чисто литературните си предимства - динамичен сюжет, модерен език, съвременна проблематика, книгата носи едно чисто човешко предимство - емоция. Емоцията да обичаш. Емоцията да обичаш и да бъдеш неразбран. Емоцията да виждаш себе си в другия като в криво огледало и да беснееш,че не се разпознаваш. И че той не те разпознава. Емоцията да си сам. Емоцията да не разбираш къде грешиш.Емоцията да си родител и партньор.
Ако помоля потребителите да отбележат някоя от изброените по-горе емоции съм сигурна,че няма да се разминем с по-малко от две отбелязвания.
Иначе, повествованието описва съвсем графично една двойка и съвсем драматургично случващото се между тях. Смея да мисля,че хората, влагащи мисъл в психологическата страна на междучовешките отношения ще открият в книгата много интересно четиво, защото между отделните глави има чисто психологически трактовки на разказа. Да има кой да ти даде професионален поглед в инцидентни ситуации на границата между разума и чувствата ...ами , безценно е.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Инцидент” е роман, в който авторката, ни поставя в ситуация, която не може да не ни накара да се замислим как бихме постъпили ние на мястото на героите, според гледната си точка и възпитанието.
Рита е „свръхзащитено дете” – дете, което е „закотвено” към своите родители с прекалено много връзки; дете, чиито родители са санкционирали опитите му да поставя под въпрос полезността и валидността на това, което правят за него; дете, което не е получило шанса да си изгради достатъчно силна идентичност; дете, задушено под родителски очаквания, забрани и ограничения.
По ирония на съдбата Рита започва връзка с Виктор – дете, изоставено още при раждането си; дете, което не е имало шанса да бъде осиновено и е расло в дом за деца без родители. Пренебрегнат още с раждането си, от родителите си, той не е имал възможността да се „закрепи” за нещо вече изградено, да бъде част от пъзел или естествен завършек на щастлива любов. Той започва живота си несвързан с нищо, трябва да си запълни празното пространство с хора, любими занимания, предмети. Сам трябва да избере кога, с кого и как да се свърже. Нещо, на което не е бил научен.
Разликите в начина на отглеждане на Рита и Виктор, съвсем естествено обуславят и разликите, по които да реагират на нещата, които им се случват, на типа хора, които да харесват, на връзките им, и на механизмите, по които да се справят с проблемите си.
Те самите постоянно се унижават и нараняват. Правят го по начин, който през цялото време те кара да се питаш защо след като се държат така един с друг, не се разделят. Но, всъщност това е път, по който да преминат, за да разнищят случилата се изневяра и причините за нея.
Дали ще останат заедно след няколко неуспешни бременности, завършили с аборт, след изневяра, след почти поставена диагноза „аутизъм” на детето на Рита от предишна връзка? Преодоляват ли различията си, и намират ли пътят, по който да вървят заедно? Успяват ли в борбата за това да имат общо дете? Намират ли пътя един към друг?
Отговорите на тези въпроси няма да намерите в това ревю. Тях ще намерите само ако прочетете книгата.
А краят й, краят наистина е неочакван.
Наталия Проданова, приятел на Хеликон Бургас