Роман, който ме пренесе в историята на една потомствена и обречена любов. След първата книга "Конституция на любовта" ме заинтригува продължението на сложните взаимоотношения, които като своеобразен проводник пренасят любовта през поколенията. Втората книга от трилогията "Близначките" -"Червено кадифе" отговори на половината ми въпроси за съдбата на истинската любов, затова очаквам третата книга да отговори на останалите чрез завършека на една динамична и напълно непредсказуема човешка история. Очаквам!
Червено кадифе Кн.2 от трилогията "Близначките"
Автор: Марина Иванова - Рашева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Стено |
| Брой страници | 168 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 218 грама |
| Размери | 14.5x20 |
| ISBN | 9789544496432 |
| Баркод | 9789544496432 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Всички ние малко или много недолюбваме съветите. Те ни засипват оттук и оттам, от тоя и оня, по всяко време. С тази книга се включих към "тоя и оня", за да отправя към Теб, любезни Читателю, един съвет, рискувайки да навлека недоволството ти. Когато решиш да сториш добро, хубаво си помисли! По-лошо е да искаш да го направиш и да не го изпълниш, отколкото изобщо да не си го пожелавал.
Защото Лукавият си няма друга работа, освен да ти подхвърля едно от друго по-примамливи оправдания защо си спрял. Но няма да ти напомни, че грехът си е грях и рано или късно се заплаща. Животът ме убеди в това. Не че не иска да сторя добро. Не искам да спра насред пътя. Там, някъде, между перото и хартията, витае моята изстрадана гледна точка. Ако тя не е стигнала до Теб, не Те моля за извинение. То е равносилно на снизхождението Ти.
Напротив, ще посрещна всяка твоя критика с разбиране и благодарност. Защото ние с Теб, Читателю, сме една добре изпитана и доказана с времето литературна симбиоза.
Коментарът е изтрит от администратор.
към автора на коментари от Мария/Дора : Изданието е налично в системата на Хеликон. Можете да направите он-лайн поръчка чрез активния бутон Купи. Ако предпочитате да закупите на място в книжарница Хеликон, моля, свържете се предпочитаната от вас книжарница, за да уточните, предоставям ви линк към секция Контакти: http://www.helikon.bg/helikon/?do=detailed&rec=128
Хеликон, може ли да обясните защо тази книга, която е в наличност, я няма във веригата Ви? Не само аз я търся и не само аз питам. А и за последната книга може ли да разберете кога ще я има и дали ще я издирваме както първите две? Може би всичко е свързано с паричен трамплин , а трябва ли, щом има читателски интерес?
Хеликон, попитайте издателството ще има ли и кога ще излезе третата книга или ми дайте координати на авторката. Предварително благодаря
За съжаление, към настоящия момент от страна на издателството не ни е предоставена информация, обвързана с конкретни срокове.
Ще има ли трета книга? Чакам с нетърпение финала. Хеликон отговорете.
Любовта? Дума съдържаща седем букви или куп от въпроси и чувства без отговор и постоянство. Хмм... за всеки различно. Човек винаги е изправен пред безброй дилеми, но дали винаги поемаме към правилното решение, се питам аз? Любовта се описва по-много начини, но тя също идва и си отива. Тя е едновременно тъга, омраза, разочарование, купища въпроси с неясни отговори и разбира се светлина от щастие. Не винаги обаче човек взима правилното решение за бъдещето си, но съдбата ти показва пътя към които да поемеш, ами ако е погрешен завой? Това се разбира с времето, то лети и по-лека всичко започва да се прояснява, като слънце след буря.
Любовта е светлината в нас. Само който умее да спореля светлината си, се докосва до истинската и изпепеляваща любов. Смъртта е само преход от едно измерение в друго. Любовта е вечна. Ако не е писано на двама души да се срещнат в този живот, ще се намерят с следващия.
Много красива история, увлекателно и заразяващо написана. Успех до финала!
Пътувам често по работа и реших да си купя двете книги от трилогията. Потърсих ги в Добрич, казаха, че нямат такива книги.После минах през Шумен- пак същото. В София на пл.Славейков не ги открих също,но все пак се намери един книжар , който ме упъти в книжарница "Хеликон" на Витошка. Е, там най-после си ги купих, и не съжалявам за ходенето ми по мъките. Книгите са увлекателни и разкриват човешките проблеми откъм неочакваната им страна. Ще следя за третата последна книга, но се надявам да я намеря по-лесно от първите две.
Това, което ни липсва вече болезнено в ежедневието ни, е спокойствието. А то си е цяло умение. Точно това намерих в книгата-спокойствие в развитието на сюжетната линия, независимо от изненадващите обрати.
Получих подарък - тази книга. Искам да благодаря на авторката за куража, който ми даде за две неща: че имам наистина прекрасна родина, която не познавам докрай /признавам си/, и, че мога да воювам за любовта си, но само познавайки нейните правила.Остава ми да потърся първата книга от трилогията, Само да не се разочаровам, четейки ги в обратен ред.
Рядко ми се случва да препрочета книга. И то след дълъг период от време, когато сам позабравил детайлите и. Тази книга отворих пак при още пресни спомени за нея-след 5 месеца от първия прочит. Странно, всичко изглежда по друг начин, сякаш някой е сменил собствената ми гледна точка. Или доброто и лошото наистина имат две страни и се преплитат така, че често ни заблуждават... Сложен е живота, особено когато ти се налага да смениш ъгъла, под които наблюдаваш неговата неудържимост.
Животът ни, щем не щем, е разположен в координатна система. Както и да го въртим, както и да го усукваме, той си следва някакви негови си закони. затова, се надявам да излезе най-после третата част от трилогията, за да открия и аз координатите на моя живот, което досега не ми се отдаде.Може би никога няма да ми се отдаде.Както е казал един песимист като мен-"Животът е всичко извън твоите планове. "
Стил, сценарий,съспенс- това ме грабна и ме държа до последния ред на книгата. За мен е определено добър избор заради увлекателното припомняне на превратностите съдбовни, но най-много- заради непринуденото открехване на мисълта ни към пътищата на собствената ни съдба.
Впечатлена съм от умението на авторката да пресъздаде историята толкова увлекателно,така че книгите от трилогията да се четат на един дъх.Радвам се,че познавам лично Марина Рашева.Тя ме очарова със своята колоритна личност.Очаквам с нетърпение излизането на третата част!
Ако сте фенове на нареждане на мозайка, ще ви запитам: Случвало ли ви се е да наредите една трета от мозайката, а да закупите и наредите втората третина след година разлика? На мен ми се случи /с първа и втора книга от трилогията " Близначките"/ . И противно на очакванията ми, се получи яка спойка между парчетата. Третата третина от мозайката порядъчно закъсня, но силно се надявам да устиска тази здравина на спойка от логика, внезапност, напрежение и скрита нравственост...
Виж ся Разбито сърце. Тук говорим за книги, сюжети, герои, сценарии и т.н. Никой тук не го интересува дали сърцето ти е разбито или не и кой го е разбил..Дали авторката ти го е разбила, ми могла е, разбила ти го е. Голяма работа. Пий една студена вода и продължавай живота си напред. Но тъй като гледам, си толкова заслепен в ролята си на жертва, че май са ти разбити и мозъчните клетки щото авторката се казва Рашева, а не Рашкова. И с тази изповед будиш единствено съжаление..., но ти си знаеш все пак до къде се опитваш да стигнеш. Като мъж ти казвам, че от кривата круша по- нататък нямаш шанс. Дерзай!
Разбито сърце,преживял сте нещо,достойно за завиждане, но за жалост с Рашкова. Не сте забелязали, че тук става въпрос за друга фамилия-Рашева. Надявам се да не бъркате жените, както бъркате фамилиите им. Наздраве за 2014-та !
Уважаемо "Разбито сърце", вероятно сте се заслепили яко от изживяната си любов, та не сте видели фамилното име на авторката добре. Но не се отчайвайте, все пак сте се разтресли от голямата любовна тръпка с някоя си госпожа Рашкова, та чак сте припознали моменти от Вашите 50 нюанса кафяво в тази книга на авторката с подобна фамилия-Марина Рашева.Направо ви завиждам за изживяното от Вас и се надявам дядо Коледа да ви е донесъл бутилчица с тайното изтрезнително за разбити сърца, което ще Ви завлече в къщи по скоро с разбити колена. Весела Нова година, Разбито сърце, и- горе главата!
Марина Рашкова е красива жена която ми разби сърцето,но всеки има свой собствен път,бяхме заедно има неща които е описала от нашия съвместен живот.Нещата са изживявани и има доста голяма истина в романите и.
Соня, истинската любов не взема жертви. Просто създателят на човеща се е изгаврил с нас, за свое забавление и ни е сложил подсъзнание. А то често ни играе лоша шега, просто защото улисани в проблемите, забравяме, че е част от самите нас. И една единственна дума, една мимика, един жест могат да ни съсипят щастието ако другият ги възприеме по враждебен начин. Тоест, да ни отблюсне един от друг. Което е и мечтата, на примитивният подсъзнателен враг, и е голям купон за куп същества и от човешки и от нечовешки род, което се забавляват със страданията ни. Техен родоначалник е едно древно същество - Моллашар, което има поне 500 000 още имена в света, но се храни от войните ,сълзите, болката, смъртта на разни създания. Но, ако двама са решили да са заедно, обичат се и държат един на друг, те побеждават дребните разногласия и недоразумения в живота. И са щастливи. Останалото са подробностите в света. Начина да си щастлив е да бъдеш себе си дори и заедно с другият при това запазвайки правото му и той да е себе си, заедно с теб и това да ви е приятно. Но на практика, не винаги се прилага, поради ядовете в света. И все пак, си струва да опитва човек, защото това го наричат и - Любов. но аз не я харесвам тая дума, прекалено обща и изтъркана от употр*** е за мен. Наричам го тръпка. А, Марина Рашева го е предала красиво в книгата си - непрестанни ядове, които ни връхлитат, но го е предала по оптимистичен начин. А, това си е много хубаво.
Прочетох, книгата. Прочел съм и предната книга. Първата книга е интересна, но тази е много по-добре написана. Наблюдавам една логическа свързаност и последователност, която прелива в един непрестанен сюжет и това е според мен отлично изложено. Не виждам нещо, в тази книга, което да подчертая, като недостатък, а честно казано не си поплювам в критиките, когато мисля, че са заслужени, без значение дали е за политици, писатели, себе си и какво ли не. Сюжета е интересен. Признавам го, защото не съм върл фен на любовната трилогия, одаизъм и космоцентридъм. Но ми хареса книгата, признавам. Няма книга, която да ми е харесала и да не съм я прочел за норматив. Тази я прочетох за няколко часа, като включвам и работата на компютъра, която имах и заради която прекъснах четенето. Да речем, че е за 4 часа. А това за мен е символ, че книгата грабва, не я усещаш и е интересна. С изненада открих, че ми харесва описаното. При първата книга бе доста тъжна ситуацията, но тук е описано реалистично и същевременно напрегнато, вълнуващо, но и оптимистично, въпреки нелеките сюжетни моменти в книгата. Авторката е градирала значително в тази книга втората, което говори за дълги мигове на размисъл и душевни въпроси. И определено е написала страхотна книга. А всеки, търси своите интереси в литературата, затова за някои е интересна, за някои не е. Няма еднакво интересно четиво за всеки читател и винаги ще е така. Разни хора, разни мечти, разни разбирания. Според мен, тази книга не би могла да се напише по-добре, съдейки по прочетеното. Самият аз не съм писател, нито критик, но просто съпоставям усещанията си като житейски опит и реалистичността на прочетеното, дали всичко това е естественно или някак си преиначено, дори и непознато? Тук, поне в своята логика, аз не открих нищо, което на практика да не би могло да се случи, нищо, което на практика да не се реализира по описаният в книгата начин. И затова, мога да кажа, че книгата е чудесно изложена. Непрестанно се поставят въпроси, с различни вероятности за отговор-реализация; непрестанно героите са в движението на живота и сюжета. Страхотна книга е според мен, гледайки откъм любовно драматичния жанр. Аз самият макар и романтик по душа, не се увличам често по любовната драматургия, може би, защото съм и малко спартанец по душа и не обичам многото приказки за любовта, за интимностите на хората. Но самата книга ми хареса много. Чете се леко, не я усетих, просто я изгълтах като слово за няколко часа. По-точно за два, но не това е важното. Важното е, че авторката е предала една тъжна житейска история, по един оптимистичен начин, който не навява тъга, а дори напротив - създава едно ведро оптимистично настроение, за едно по-красиво бъдеще; за един по-красив живот. Превърнала е една от многото злощастни човешки съдби, в света, в един красив роман. А, това е вече майсторлък на твореца. Успяла е, да докосне душите ни, без да ни натъжи. Това е красиво. Книгата е много добра. Всъщност, бих казал и отлична, но понеже не съм сантиментален на думи много, не се осмелявам. И мисля, че който харесва такъв род четиво, ще я изгълта в прочит, за норматив - като мен.
Соня, налага се да откровенича, за да ти отговоря. Но все пак аз мисля, че бях ясен- бих предпочел първия вариант /т.е. истинската , но винаги краткотраина и пагубна дори любов./ Значи- не съм я срещнал, за съжаление. Колкото до Рупчев, който, подобно на духовната аура от Рупите, е готов да отрече настоящето, защото това отричане не иска интелектуално задълбочаване, още по- малко, прочитането на едно съвсем не безинтересно четиво , направо съм изненадан , че не се появи още отначалото, както традиционно прави при всички нови литературни прояви ./под всевъзможни псевдоними, но с интересния си все един и същи стил/.Вероятно е бил в командировка и е пропуснал началния старт...
Уникална графомания! Авторката е толкова бездарна, че чак се смееш на глупостите, които е написала. Дори КТ, ГГ и РГ не са падали толкова ниско!
Хр. така както си описал нещата, да разбирам ли, че си се докоснал до истинската любов? Само не разбрах защо предпочиташ първият вариант..Нима споделеното щастие не удовлетворява именно тази любов..ИСТИНСКАТА..
Аз също се замислих над този въпрос след прочита и на втората книга от тази сага за любовта. Май на практика наистина се получава точно това, съгласни ли сте? Истинската любов е рядкост, дори някои от нас не я доживяват...Но постигне ли ги това краткотрайно щастие, или ги погубва в огнената си стихия, или се превръща в рутинното взаимно уважение, което за късметлиите вече е заместител на истинска любов и ги радва по своему до края на дните им. Аз лично бих предпочел първия вариант, неподправеният ...силната тръпка с високата цена!
Защо истинската любов взема толкова много жертви?
Когато и сега върша всекидневните си работи, съвсем несъзнателно в мислите ми нахлуват картини и идеи от тази книга, която прочетох преди месец. Това ми се случва и след хубав филм. Значи заразата е трайна,а според Толстой критерият за доброто произведение на изкуството е именно годността му да разнася трайна и силна зараза. И този критерий, който е лесно забележим от читателя, е и в основата на съвременната теория на изкуството и на естетиката.
Напълно те подкрепям. Мненията по изтритите коментари, са необходимото зло, което балансира интереса към книгата. Прочетох я с интерес и я препрочитам отново. Не ми е чудно, че хората, за които гроздето което е високо е кисело. Чудя се, че има недорасли индивиди, които искат на всяка цена да навредят на новите български автори.
Сега вече сме в час, щом най-сетне се появиха и тук изтритите коментари. Ами то иначе ще е жалко за колорита на Балканите, който не пречи на някои индивиди да се смятат за европейци. А имаче погледнато, книгата е увлекателна и щом ме зарази с проблемите, които разкрива, за мен попада в отбора на хубавите книги.
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
И втората книга ми хареса. Чакам с интерес третата. Четейки, потъвам в историята все едно съм един от героите. Поздравления за авторката!!
Увлекателна книга, кара те да се замислиш за непреодолени в живота ти неща. Започнах в обратен ред,като прочетох втората книга от трилогията. Ще намеря и прочета първа книга, и някои загадки ще се решат. Надявам се и първа книга да ми хареса заради увлекателния сюжет и лекия за възприемане езиков стил.
Радвам се,че за отпуската си, която тази година изкарвам в Родопите, си купих книгата " Червено кадифе". Чета я с удоволствие,и преоткривам описанията в нея в заобикалящия ме свят. А те са чудесни, и ме карат отсега да си обещая,че догодина ще си отпочивам пак тук, сред красивите родопски места.Правителства и настроения,свързани с надмощия и правомощия и още куп светски "ценности" се менят вече не с години,а с часове, а красотата и величието на планината си остават неизменно прекрасни.Усещам го в мига,в който пиша това мнение за постигнатата цел на авторката- да увековечи магията на Родопите.
Хареса ми начина, по който се разгръща действието в книгата. Картинното преплитане на няколко повествоватвелни линии създава усещането, че четеш готов сценарий и с лекота прилагаш фантазията си. Четенето на тази книга бе удоволствие за мен и неусетно се озовах на последната страница. Чакам третата част на трилогията и ако може някой да ми каже кога ще излезе.
Много приятна книга.
Увлекателно и спокойно повествование,като пълноводна река,прорязваща равнината.Когато четях,се почувствах прашинка сред величието на природата,забравяйки проблемите,които ми натрапва тежката действителност.Защото проблеми винаги ще има,но книгата ми даде куража,че и изход винаги има,стига да го открия.
Познах себе си в един от героите в трилогията. Заболя ме развръзката в края на първата книга " Конституция на любовта". Но още по-вече ме заболя началото на втората книга "Червено кадифе". Сега чак си давам равносметка за грешките, които допуснах в живота си...Грешки , които ще отекват като тътен, че загубих окончателно и унищожих любовта. Права е авторката - аз вече съм мъртъв. Без любовта , аз съм само его.
С прочитането на книгата имам усещането,че ставам по-добър човек.Време е да пренаредя ценностите в живота си.Колкото до стила,лек и приятен.
Увлекателен разказ за три поколения,чийто живот нарежда като пъзел през годините равновесието,което наричаме съдба.Всичко се заплаща на този свят.Надявам се в последната част от трилогията равносметката от всичко хубаво и лошо/което ,както казва авторката в първа книга/върви неразделно,да бъде завършена.
Увлекателно написана книга,лесна за четене,Много точни описания на прекрасната ни природа,вмъкнати в разказа. Струва си да се прочете.
Българската природа не е нито като демоните,лузърите,изродите и другите фантасмагории,които галят тъмната ни ницшева страна.Тя е по-велика,тя е божествена.Затова винаги ще ценя такива книги като тази,които продължават изтънялата нишка на патриотичната ни и природолюбива българска литература.Не е въпрос на вкус,а вече е въпрос на болезнено изчезващия ни патриотизъм.
Тази книга ме накара да се замисля за източника на сили,с които главната героиня посреща ударите на съдбата.Просто трябва да го видим,за да сме силни.
Нещата,които ни се случват,ни захвърлят там,където не сме и сънували.Авторката е права-най-разтърсващият трилер е самият живот.Затова често си мислим-какво ли ни чака?И май е по-добре да не знаем отговора.
Да,бива си я книгата.
Колкото по-простичко написано,толкова по-красиво.Не ме подведоха в това отношение и двете книги от трилогията-"Конституция на любовта' и "Червено кадифе".
Когато ти се прииска да направиш нещо във връзка с току-що прочетеното,значи авторът те е направил съпричастник на самия него.Горя от желание да застана под вековните секвои,да погледна към върховете им и времето за мен да спре.Да спре надпреварата в извисяването на огромните сиви блокове около моята малка,но красива къщица,която не бих сменил за нищо на света,да замлъкне яростния рев на колите от съседния булевард и да усетя красивата музика на тишината.И ще го направя,за което благодаря,Марина Иванова.
Да се родят близначки, е много рядко събитие.Защото това е една от светите мистерии.Още по -мистериозен е техният живот,дамгосан от силната им взаимна интуиция.И все пак тая интуиция им изневерява понякога,което ми внуши първата книга от трилогията.Стилът на разказване на нещата ми хареса именно поради неговата непретенциозност.Но това не значи неточност,а напротив.Да не забравяме,че най-добрата импровизация е репетираната.И втората книга ме убеди в едно-непознат автор може да ме грабне с творбата си само поради две причини:или лично е изживял отразените от него истории,или разчита на широка обща култура.А тази история наистина ме грабна и се надявам така да е до края.
Бодър поглед върху българската природа и дух.Тъкмо навреме,бих казал,в тия смазващи националното ни самоуважение дни.Ето,под този ъгъл е време да погледнем красивото около нас.А то съществува!
Бях прочел първата книга от трилогията- "Конституция на любовта"преди доста време.Макар и позабравени ,персонажите от тази история оживяха отново и ме поведоха в лабиринта на човешката съдба,такава,каквато я има всеки от нас.Достойно продължение,ще ме държи в очакване на последната книга от трилогията.
Увлекателно поднесен повод за размисъл,който изненадващо за самата мен,придоби форма на решение да осмисля и изживея остатъка от живота си така,че да не съжалявам за нито една изтекла минута.Както казват хората-"като не можеш да сложиш години в живота си,сложи живот в годините си."
Книгата е много интересна, обърнато е внимание на българската природа. Авторката предлага разнообразие от неочаквани случки и събития, като обръща със замах нещата от едната в другата крайност и от това тръпнеш какво те чака на следващата страница. Струва си да се прочете!
Книгата ми напомня Христовия завет към нас,човеците:"...Които има очи,да види,които има уши,да чуе...".Прекрасна е нашата България!Благодаря на авторката,задето стопи разстоянието до моята родна страна с чувственото си перо.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
