Сборникът поставя под един покрив текстове с различна насоченост: студии по история на българската публицистика, размисли за националния ни характер, етюди върху нашите литературни нрави, обединени от единна творческа концепция.
Обединява го виждането за словото като израз и въплъщение на националната ни идентичност. Тук не става дума за чисто художествените и стиловите аспекти на литературата и публицистиката, а за тяхната роля като опора на българщината, като фундамент на нашата култура.
Литературата, историята и езикът са същностните черти на всяка национална самобитност, те са трите ипостази на националния ни логос.