| Издател | Фондация "Помощ на лица с проблеми в развитието" |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 200 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786199005316 |
| Баркод | 9786199005316 |
| Категории | Психология, Хуманитарни науки, Книги |
Гражданско движение "Помощ на лица с проблеми в развитието" и едноименната фондация организираха национален конкурс на тема "Познавам аутист" с цел проучване информираността на обществото за хората, живеещи с аутизма, както и степента на емпатия към тях.
Получиха се над 80 творби от деца, родители, роднини, специалисти, приятели - всички те са много трогателни. Най-много са произведенията на децата - ученици от 2 до 12 клас от 34 града и 3 села. Най-въздействащи са разказите на най-малките, защото те описват собствения си опит и приятелство с деца аутисти, чувствата си, болката и обичта си към тях.
Очевидно има пробив в отношението на обществото към проблемите на хората от аутистичния спектър и техните близки. Това се дължи на майките, които не се примириха с диагнозата, някога оставяла децата им вкъщи, а се борят и променят света.
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Познавам аутист. Не познавам лично аутист, но четейки този сборник с истории, смея да твърдя, че се докоснах до много такива личности. За мен аутист не е диагноза, някак имам усещането, че душите на тези хора са толкова чисти, мислите им неопетнени от лъжите и злобата, че сякаш са от друг свят... или са дошли, за да ни научат на обич, на истина, на състрадание. Аутистите не лъжат, казват, това което мислят, не обичат шумните места и имат своя собствена представа за света. Те са любвеобилни и нежни същества и заслужават същата обич и уважение като всички останали хора.
Плаках и се смях... тези деца – слезли на земята ангели са тук и ни учат, но чуваме ли ги .....
Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново