Проблемът за фасадата в България има своя специфика. Актуалността му се определя от необходимостта да бъдат изяснени средствата и професионалните похвати, с които е постигната образната изразителност при някои от най-добрите примери в нашата архитектура през втората половина на ХХ век.
Настоящият изследователски проект цели да се проследят промените във времето на видимия образ на архитектурните произведения.
Възоснова на литературни източници, издирен, подбран и систематизиран богат фактически материал, както и резултати от предишни разработки са изведени обобщени характеристики за етапите в развитието на архитектурата у нас през наситения със събития половинвековен период.
В монографията са изтъкнати творбите на български архитекти, съизмерими с тогавашните световни постижения, а също и основни отлики на архитектурата у нас по времето на социализма от тази в страните с развита демокрация. Проследени са и промените, настъпили в образа на редица сгради след десетилетия експлоатация.