Книгата "Откровените разкази на странника пред неговия духовен отец" е написана в средата на 19 век. Авторът й е останал неизвестен. Счита се, че това може да бъде игумен Тихон, настоятел на Темниковския Санаксарски манастир, архимандрит Михаил, населник на руския манастир "Св. вмчк Пантелеймон" на Атон, по-късно изпратен като мисионер в различни части на Русия, оптинският старец йеросхимонах Амвросий или самият Теофан Затворник, но сигурни доказателста няма за нито един от тях. Възможно е и авторът да е съвсем непознат писател.
Книгата представлява непринуден разказ на един по Божия милост човек - християнин, а по звание безприютен странник.
Той няма дом, няма и имущество, освен торба сухари, Библия и Добротолюбие.
Но странникът носи със себе си едно съкровище. Това съкровище е молитвата, която безкрайно обогатява ония, които я имат.
Неговото духовно богатство е това, което светите отци аскети наричат "умно делание", "сърдечна молитва", трезвене.
В днешно време тази молитва е особено необходима. Злото грубо и дръзко прониква в съкровените кътчета на сърцето. Следователно единственият равностоен отговор ще бъде призоваването на Христовото име дълбоко в сърцето, съкровената молитва, вътрешното съединяване с Бога.
На този начин на спасение е посветена настоящата книга.