Всяка година българският народ чества поредната годишнина от боевете на връх Шипка през Освободителната война. След балканските войни в нашата история се заговаря и за "Родопската Шипка" - боевете на вр. Средногорец в Родопите, както и за Новата Шипка- боевете на Калиманското плато в Македония. Въобще "Шипка" става символ на отчаяна и величава епопея. Има обаче една друга епопея- днес малко известна и забравена, пред която горните две просто бледнеят. Това е отбраната на връх Каймакчалан през септември 1916 г. За разлика от предходните епопеи, тук българският войник, макар и формално да има съюзници, е оставен сам да се справя с многобройните съглашенски пълчища. На огромното превъзходство на врага в артилерия, боеприпаси и жива сила, нашето командване може да противопостави само беззаветната храброст и самоотверженост на мъжете от Сливенския полк. Подложен на буквално изтребление от барабанния огън на противника, при сурови метеорологични условия, българският войник показва, че не знае какво е отстъпление и дезертьорство, когато става дума за защитата на родната земя. Гръбнакът на отбраната на върха са храбрите мъже от 11 Сливенски пехотен полк, за историята на който е моята книга.