Константин Илиев нарича събраните в тази книга текстове "субстанции с различна клетъчна структура". Основният от тях е на тема взаимоотношението между литература и история. В него се проследяват перипетии от сценичния живот на пиесата "Великденско вино" във връзка с продължаващите вече 140 години спорове за обстоятелствата около гибелта на Васил Левски. Останалите текстове са: статия, посветена на една от станциите по последния път на Апостола, наскоро публикувано интервю, както и пиесата "Великденско вино".