Книгата е документална хроника на първото етническо прочистване на Балканите и в Европа през ХХ век, извършено спрямо тракийските и малоазийските българи през годините 1903, 1913, 1920-1923.
Съдържа стотици кратки но покъртителни разкази на бежанци от Източна и Западна Тракия и Мала Азия по време на анкета през 1924 г., които отговарят на един и същи въпрос - за причините, които са ги накарали да напуснат бащините си огнища, и десетки тревожни доклади на българските дипломатически представители в Одрин и Цариград до Министерството на външните работи и на изповеданията в София за погромите, убийствата и насилията над мирното българско население, заставено с огън и меч да остави родните си домове и цялото си движимо и недвижимо имущество, за да дири спасение в пределите на умалена България.
Тази книга допълва с нови документи и автентични свидетелства забележителното изследване на акад. Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година".