Има една поговорка: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!!! Гордея се с теб и ти пожелавам да си здрав и в отлично настроение!!! Гордея се с теб!!!
А иначе дипломацията е сериозен занаят
Автор: Петър Воденски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Брой страници | 400 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 440 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789549493719 |
| Баркод | 9789549493719 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
... Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. С него поддържахме взаимноизгодни контакти, обменяхме мнения по различни въпроси на вътрешнополитическото положение в Турция. Той учтиво и директно, в типичен английски маниер, ми предложи „ако искам, да отида да живея в Лондон", като с целия си вид показваше какво всъщност ме пита, и че знае, че и аз разбирам напълно какво всъщност ме пита. В същия маниер, учтиво и директно, му отказах. Мисля си със задна дата, че ако бях приел тогава това негово предложение, сега бул. „ГеМеДимитров" в София можеше да се казва бул. „ПъГъВоденски" - нали британците разсекретиха документи, според които Г.М.Димитров е бил техен шпионин.
Руснаците също ме харесваха - за тях бях „един от нас", бях учил в Москва, знаех отлично руски език. Ако се бях хванал да работя за съветското разузнаване, сега градинката „Генерал Заимов" в София можеше да се нарича градинката „Полковник Воденски"...
... А аз, вместо да приема едно или няколко от горните предложения и да стана уважаван в страната си човек, взех, че с всичкия си акъл заработих за българското военно разузнаване, та сега да бъда охулван в обществото...
Боже господи каква "върховна". Бих казал доста зле написана с цел изява и политическа пропаганда. Поне малко по достоверно да беше написана.
Книгата може да служи като настолно четиво, както за начинаещите в този занаят, така и за онези, които взимат решения във външната политика, сиреч политиците. По достъпен и забавен начин са представени сериозни неща, невидимата и нелека страна на работата на дипломата. А на дипломатите, преживели описания в книгата период, се припомнят епизоди и събития от годините на прехода, които не трябва да се забравят... Това е първата подобна книга, написана от човек от професията и с богат опит, в най-новата история на дипломацията. Надявам се тя да даде стимул и на други колеги за подобна творческа и професионална "авантюра". Книгата наистина се чете на един дъх и с удоволствие, за което благодаря на г-н Воденски.
Съжалявам,че чак сега се появява тази книга. А г-н П. Воденски има още много да ни казва. Оставаме в очакване.
Най-сетне се намери кой да обясни политиката (или липсата на последователна такава) на България спрямо мюсюлманското население в страната. Дано управляващите разберат най-сетне как трябва да се случват нещата.
Това ме впечатли най-много .
Книгата се чете на един дъх и даже, като я прочетеш, искаш да има още и още.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
