Мацуо Башо е обожествен поет в страна, където поетичното чувство, от VIII поне до средата на XIX век, е най-важното мерило за качествата на човека. Башо не измисля нищо ново. И преди него, и по неговото време, през втората половина на XVII век, е популярно да се пишат хокку - както тогава хайку е било наричано. Хиляди хора пишат тристишия, някои от тях зарязват доходоносните си професии, за да се отдадат на поезията. Самият Башо има десетки ученици.
Неговите прозрения се хранят от обожествяването на неща, които за дълги столетия никъде, освен в Китай и Япония, не са обекти на сакрализация - природата като първоизточник на духовното, свещеността на обикновените неща, които могат да бъдат източник на просветление.
Башо е проникнат от шинтоизма, който изповядва, че божественото е във всичко. Башо е дзенец, най-добрите му стихове могат да се подредят като наниз от мигове на просветления, рисувани с едно движение на четката. Нещата, които изписва са мисали през сърцето му. Башо пътешества, за да срнещне и преживее мига, от който се ражда неговото хайку.