"Летях над една овощна градина. Имах криле. Сребърни клире. Градината беше ябълкова. Дърветата бяха натежали от плод. Аз летях и не можех да сляза на земята. Гравитацията не ми понасяше. Отчаяно исках да си откъсна ябълка, но не можех.
Натъжих се. Крилете ми изглеждаха красиви. Това ме окуражи. Поисках да падна отвисоко, без да знам дали ще се нараня. Бях нечий ангел. Сънувах този сън дълго, не спирах да сънувам. Валеше. Дъгата избеляваше в ритъма на дъжда. Бях седнал във въздушното пространство и водата се изсипваше върху плещите ми. Ябълките бяха на земята, аз бях облакът. Облакът, който е по-силен от нея. Пътувах. Уитман дишаше някъде наоколо."