от Савка Николова / дата: 16 дек 2014

САВКА НИКОЛОВА, редактор: Познавам авторката от шейсетте години, когато беше автор на издателство „Народна младеж”. Новата й книга ме грабна още със срутените букви на корицата. Четох я пет нощи, без да гледам часовника. Защото е написана изповедно, без поза, с настроение, от което струи човечност. Удиви ме чувството за мярка и усещането за истинност. Те не ме напуснаха до последната страница. Тази книга е ярка и достоверна картина на прехода в българските села. Историографите и социолозите ще бъдат щастливи, че са попаднали на нея, когато достигнат в изследванията си до нашите дни. Скоро ще излезе книгата й за Африка „Кентавъра”. Знам, че ще е хубава. Пожелавам й успех. *

от Надежда Стамболиева / дата: 16 дек 2014

НАДЕЖДА СТАМБОЛИЕВА, журналистка: Срутеното небе е само символ, знак за безпокойство. Книгата разказва за селцето Голям извор, то е поводът, зад който избликва животът ни през прехода. И всичките трагични процеси – срутени идеали, срутени надежди, срутени пътища към хората, срутени съдби... ”Срутено небе” обаче не е тъжна книга. Тя е една трезва книга. Честна книга. Изпълнена е с оптимизъм и със самоирония. С много светлина и обич към хората и към земята ни.

от Атанас Тончев / дата: 16 дек 2014

АТАНАС ТОНЧЕВ, писател: Авторката е вложила огромни усилия да се приспособи към местните жители в език, говор, бит, поведение. Това й е помогнало да ги опознае извътре, да достигне до мислите им, да вникне в постъпките им. Без това не би могла да ги обрисува тъй истинно. Тя не само ги описва образно, тя разговаря с тях в книгата, задава им въпроси и сама търси отговорите. Така излиза от самотната орбита на автора, и се влива в множеството персонажи, населяващи „Срутено небе”.

от Д-р Снежана Паскова / дата: 16 дек 2014

Д-р СНЕЖАНА БЕЛЕВА-ПАСКОВА: Докато четях „Срутено небе” с умиление си спомнях разказите на Йордан Йовков. Иска ми се със същото умиление след един век да се чете и тази книга. Стилът е съвременен, усеща се журналистическият ритъм, но когато разказът е автентичен, той придобива историческа стойност. Изненадана бях не от факта, че г-жа Димитрова написа тази книга, а от темата. Мислех, че ще прочета за хората в Африка или Латинска Америка, където е живяла. Разбрах, че вече се печатат разказите й за Мозамбик под заглавие „Кентавъра”. Нямам нетърпение.

от Александър Цветков / дата: 16 дек 2014

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ, о.з. полковник: Доволен съм, че за част от своя живот авторката се е „приземила” в моето мило родно село. От книгата разбираме, че под лупа е гледала живота на неговите жители, опитващи се да оцелеят в това загиващо лудогорско поселище, в годините на несвършващ демократичен преход. Така се ражда „Срутено небе” – земна и изключително актуална творба. Гражданска смелост и творческа твърдост за отстояване на истината се изисква, когато се описват събития за съвременници с истинските им имена. Книгата е анализ на живота ни от вчера и днес. Бих добавил : и от утре!

от Чарли / дата: 15 дек 2014

ЧАРЛИ, обикновен човек: Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки българин!

от Григор Чернев / дата: 15 дек 2014

ГРИГОР ЧЕРНЕВ, писател: Може да се стъписа някой от срутените небеса. Но Здравка Димитрова ни предупреждава с този символ. И сочи изход. Как? Със стоицизъм. С отстояване. С най-първите си редове тя казва – ”Това е моят поглед, неподправен от чужди оценки и внушения”. Ето така. Някой нека да се стъписа! Други ще последват авторката. Българският език – красивият, чистият, звучният, родният е в „Срутено небе”, лее се като новороден поток, радва духа и сърцето. Четеш и срутеното небе се разведрява. Дръж здраво писалката си, госпожо, не я изпускай!

от Елена Влашка / дата: 15 дек 2014

ЕЛЕНА ВЛАШКА, публицистка: Всеки ред в книгата внушава достоверност, дори да не изрича, включва духа на времето и на селото в неговата конкретност – в дати, обстоятелства и документи. Но тази конкретност не тежи, даже не се забелязва, отстъпвайки на усещането, че се запознаваме с истински и интересни хора. Онова, което би могло да бъде хроника на събитията, е станало роман за характерите. Чудна, трудна смес, в която ще открием и романтика, и неочакван оптимизъм за България и за българите.

от Иван Вълов / дата: 15 дек 2014

ИВАН ВЪЛОВ, председател на Клуба за литература, изкуство и култура при СБЖ: Това произведение на Здравка Димитрова е мост, който свързва различни епохи от българската история и различни поколения. Водена от творческата си интуиция тя е съумяла да разкрие черти от народопсихологията в Лудогорието, един проблемен район на България. Обръщаме страниците, усмихваме се на разказите, изпълнени с лек хумор и доброжелателство. „Срутено небе” ни среща със сладкодумен разказвач, надарен с художническа наблюдателност. И с оригинален творец, с добър събеседник.