Книгата поднася два погледа към България: със слово, и с фотоапарата на Кристиян Вердон.
Има едно българско село със странното име Кукорево. Намира се недалеч от Ямбол, та човек може и пеша да измине краткото разстояние до града. Открили го /доста преди нас, които сега стъпваме в селото за първи път/ гърци, англичани и шведи, купили си домове там и се радват на живота. Може би и заради тяхното присъствие цените на имотите изведнъж надскочили тези у съседите ни, че и дори по-западни страни.
Съседи на Кукорево са Козарево, Стара река, Калчево, Окоп и Ханово. Благодатните води на река Тунджа минават през землището на селото и го даряват с плодородие, а домовете на хората - кой от кой по-гиздав и кипрен като госпожица, се катерят по мекия склон, където се намира училището, читалището, кметството, паметникът на падналите за свобода...
Училище "Христо Ботев" е на 120 години, но стаите и дворът му са изпъленени с детски гласове. Радват у се децата, харесват си го - това споделят и разпитват госта за много неща. И читалището със звучното име "Виделина" е живо от десетилетия. Но селото си има и още една жива "забележителност" - дома на екстрасенса Желязко Узунов, заради него всички пътища водят към Кукурево.