Книгата съдържа изследвания, статии и есета за творчеството на Борис Христов. В негово лице между края на 70-те и края на 80-те години на ХХ век българската поезия намира своя абсолютен некоронован властелин. Дори в променената ситуация след 1989 г., когато почти всички авторитети са сринати, поетът се превръща в нещо като централен, всеобщо признат авторитет на българската лирика. Този сборник се стреми да обобщи една рецептивна традиция, да търси основанията на обожанието и преклонението пред Борис-Христовата поезия, да вникне в магнетичното й влияние, усилено от въздействието на прозата и киносценариите на Борис Христов, да разчете едно митично авторско присъствие, което въпреки привидното мълчание около себе си, излъчва още нови послания и значения.