Това е единствен по рода си речник. В него са включени производни съществителни имена, образувани на българска почва от турски думи или техни основи с български суфикси. Хибридни формации с турски основи не са изследвани досега не само в български, но и в другте езици с османотурско влияние. Повечето от лексемите принадлежат към диалектния фонд на българския език, а някои дори и там вече не се употребяват. Представеният езиков материал е ярка картина на турско-българската интерференция в миналото и основа за изследвания на османската лингвокултурна инвазия върху българската етнолингвокултурна система. Хибридните формации заемат особено място в българския лексикален фонд, тъй като показват степента на адаптиране на османизмите в езика приемник и тяхната роля в българското словообразуване. Те имат голямо значение за историческата диалектология, лексикология и за изследванията с когнитивна насоченост.