Критиците са на мнение, че това е една от най-скандалните книги на нашето време. Известно е, че дневниците на Пушкин са писани до 1835 година, но според един упорит слух, поетът е продължил да ги пише и през 1836, и през първите седмици на 1837 - чак до гибелта си от изстрела на Дантес. Мнозина смятат, че "издателят" М. Армалински използва това обстоятелство, за да представи чрез този текст свой опит за мистификация, последвана от не малко спорове в Русия и в чужбина, и предизвикала най-вече порой от ругатни по негов адрес.
Николай Томашевски, един от авторитетните изследователи на Пушкин, нарича книгата "своеобразен клиничен документ, доказващ умственото разстройство и еротичната параноя на автора", а Юрий Линник, поет и доктор на философските науки, твърди, че "Записките" са "културен факт и независимо, дали това ни харесва или не, длъжни сме да се съобразяваме с него, да приемем и някак да се примирим с правото на художника да ни шокира.